Риса се премести да спи в палатката при нея. Компанията на снаха й беше добре дошла за Тия, защото така поне имаше с кого да си говори през дългите нощни часове.
Риса ненавиждаше тази война с цялата си душа. Тя непрекъснато се безпокоеше за баща си, генерал от армията на юнионистите, но не по-малко бяха опасения й за съдбата на съпруга й, който плаваше на малък кораб, опитващ се да пробие блокадата, наложена от янките около бреговете на Флорида. А сега й липсваше и синът й Джейми — беше го оставила при бавачката Шантел в Сейнт Огъстин.
Една сутрин бе решено, че лагерът е изпълнил предназначението си и е време да се върнат в Сейнт Огъстин.
Тейлър успя да се качи на един малък военен кораб, пътуващ от Сейнт Огъстин към Кий Уест, който го отведе доста на юг, на около осемдесет километра северно от река Майами. Беше рисковано да се плава толкова близо до брега заради плитчините и пясъчните наноси. Освен това тази територия бе опасна въпреки усилената блокада на янките и независимо че флотата на федералистите бе по-мощна, отколкото бунтовниците искаха да признаят. Дори дълбоко на юг имаше малки пристани — там, където бе целта на пътуването на Тейлър, — но военните кораби на Севера избягваха да са в близост до земите на Джеймс Маккензи. Неговите симпатии бяха добре известни на всички, както и връзките му със семинолите, а юнионистите нямаше да спечелят много, ако превърнеха и индианците в свои врагове. А и крайбрежието бе опасно поради подвижните наноси и плитчините. Тъкмо едно корабокрушение бе причината за сегашното пътуване на Тейлър и той не искаше мисията му да стане причина за още по-големи загуби. Освен това и на север имаше места, където трябваше да отиде. Населението в южната част на полуострова бе разпръснато, а земите на белите бяха още по-разпилени. Събирането на информация щеше да му отнеме доста време.
Първата вечер, докато стоеше на палубата пред румпела, той забеляза как светлините на един кораб на югоизток от техния бързо изгаснаха. И все пак той успя да го разгледа.
— Полковник!
Сепна се, когато рулевият го извика шепнешком.
— Да? — отзова се Тейлър.
— Видяхте ли го?
— Кораба пред нас ли?
— Да, сър, помислих си, че ми се привиждат разни неща.
Тейлър замълча за миг, после каза:
— Смятам, че трябва да поддържаме курс встрани от него.
Капитан Хенли, който се бе изправил зад малкото оръдие, се присъедини към тях на палубата.
— Полковник, сър! Вие може и да сте с по-висок чин от мен, но това е моят кораб и ние се намираме в морето. Сър, не искам да ви обиждам, но смятам, че предлагате да избегнем кораба, защото това е „Лейди Варина“ — всеизвестният кораб беглец от блокадата, принадлежащ на вашия роднина капитан Джеръм Маккензи.
— Да, капитане, наистина смятам, че корабът пред нас е „Лейди Варина“ — отвърна Тейлър и се облегна на парапета до румпела.
— В такъв случай, сър, аз смятам, че трябва да го нападнем.
— Наистина ли мислите така? Аз не предложих да го избегнем, защото негов капитан е мой роднина.
— Нима?
— Корабът е много по-добре въоръжен от нашия и разполага поне с три оръдия, сър.
Капитан Хенли се изчерви.
— Може би вече е бил ударен и сега се е запътил към брега. Или пък…
— Или пък от кораба са ни забелязали като лесна мишена за техните оръдия! — прекъсна го Тейлър.
Хенли се изчерви още повече.
— Рулеви, обърнете курса към пристана и се опитайте да избегнете сближаването ни с кораба!
Капитанът отдаде още заповеди на помощника си, който веднага свика мъжете на борда и ги разпрати по постовете им.
Откъм кораба на южняците проехтя първият оръдеен изстрел. Снарядът падна във водата близо до техния борд.
— Видяхте ли? Скоро ще се отдалечим от врага! — извика капитанът.
— Не мисля така. По-скоро ми се струва, че това беше предупреждение — възрази му Тейлър. — Ако Джеръм е решил да ни атакува, щеше да стреля по нас с всичките си оръдия.
Очевидно капитан Хенли бе признал, че забележката на Тейлър е разумна, защото веднага издаде нова заповед:
— Дръжте курс към пристана!
Подчинените му незабавно се заеха с изпълнението на командата. За щастие успяха да преминат невредими покрай „Лейди Варина“.
На следващата вечер, когато започна да се стъмва, Тейлър и Фрайър напуснаха борда на кораба и слязоха на самотен пристан, който Тейлър помнеше много добре.
Самият той преди години бе наредил пристанът да се изостави.