Още преди да чуе отговорите им, Тейлър беше сигурен, че те знаят нещо за този човек. Сърцето му заби ускорено. Дали Бог ще чуе молитвите му търсенето да се увенчае с успех.
— Чарли? — обърна се Тейлър към приятеля си.
— Белите мъже тук не са чак толкова голяма рядкост, както си мислиш. Напоследък идват все повече и повече. Нищо, че на север се води война. Идват чак до блатата, за да се укриват там от властите — осведоми го Чарли. — Така че мъжът, когото търсиш, нищо чудно да е мъртъв.
— Наистина ли е умрял?
— Имаше един бял мъж, който се измъкна от морето и се стовари полумъртъв на брега — намеси се Ематла.
— Къде?
Чарли се усмихна.
— Ами трябваше да дойдеш при нас, когато този удавник се появи на плажа на юг оттук.
— Къде по-точно? Ще мога ли да се добера до следите му?
— В земите на племенника на твоята баба — Джеймс Маккензи. Един бял мъж, полумъртъв от изтощение, се появи от морето… Иди на юг в имението на твоите роднини и там ще намериш този, когото дириш.
— Ами ако вече е умрял? — намръщи се Тейлър. — Или Джеймс продължава да се грижи за него?
Внезапно изтръпна. Нали Джеймс поддържаше Конфедерацията? Макар че Джеймс никога нямаше да убие един корабокрушенец само защото е янки. Но щеше ли да се смили над враг, заварен на прага на собствения му дом?
— Иди се срещни с Джеймс Маккензи и сам ще разбереш какво е станало — посъветва го Чарли. — Ще останеш ли тук да пренощуваш? Най-добре е да потеглиш с жребеца си утре на разсъмване.
— Ще приема тази толкова любезна покана.
Той сведе глава в знак на признателност към гостоприемството на Чарли. Радостен бе да се увери с очите си, че малобройното племе, от което произхождаше майка му, се справя задоволително с житейските трудности: имаха добитък и свине, отглеждаха зеленчуци и тикви. Бяха изградили доста вигвами в кръг, всичките добре укрепени, грижливо скрити сред дърветата. Селището изглеждаше достатъчно голямо за разрастването на племето. Вече бяха приключили с войните и се бяха преместили в тази глуха местност. И макар да изглеждаха заинтригувани от войната на белите, не ям се воюваше повече.
Нощта беше мека. Тейлър смъкна брича и си легна. Свежият бриз приятно разхлаждаше нощния въздух. Комарите не бяха най-досадни в този сезон, луната продължаваше да озарява небосвода със своето приказно златисто сияние. Имаше на разположение цял вигвам и сега не копнееше за нищо друго, освен да бъде сам и да се наспи добре.
Дочу откъм храстите шум и приглушен шепот. Навярно Чарли се любеше с жена си. Звездите и въздухът му действаха успокояващо. Но не и самотата. Внезапно му стана горещо. Животът често си прави странни шеги с нас. Годайва беше невъобразимо възбуждаща, беше го заинтригувала и го бе накарала да я желае с цялото си сърце. Но в реалния живот Тия Маккензи, която тъй ненадейно бе станала негова съпруга, се бе оказала много повече, отколкото я бе виждал в най-дръзките си мечти, в своите еротични сънища.
С толкова черни очи и с толкова бяло лице, с копринените си коси, падащи на вълни като водопад, с нежната си кожа, тъй мека в дланите му. Образът й не го остави на мира през цялата нощ. Мислеше само за нейната плът, за нейните устни, за усмивката й, за походката й, за черните й очи, загадъчни като стихнал, но дълбок горски вир, криещ тайната за сливането на техните тела, напомнящ за желанието, което го изгаряше с невероятна сила, което го пронизваше като вятъра, неуморно нашепващ за…
Тихо простена и се надигна. Май трябваше да пийне още малко от черната напитка на семинолите. Остана за дълго така, загледан в звездите.
Измъчван от копнеж по нея.
Глава 18
Много преди да стигне до къщата на Джеймс Маккензи, Тейлър Дъглас усети, че отново някой следи внимателно всяка негова стъпка.
Вълноломът и лагуната ограждаха имението откъм морския бряг, така че от по-голямо разстояние не се виждаха нито къщата, нито градината около нея. Масивната постройка бе заобиколена от нагъсто посадени млади борове, сред които се виеха едва забележими пътечки, познати само на местните жители.
Преди повече от година пожар бе изпепелил цялата местност заедно с къщата, но сега тя се издигаше построена наново и допълваше естествената красота на пейзажа. Изградена от дърво, варовик и корали, къщата гледаше към сушата, откъдето духаше разхлаждащият северен бриз. Беше боядисана в синьо и зелено — цветовете на морето и небето. Отдясно се ширеше просторна морава, но след нея започваше необработен участък, превзет от буйни храсти, плевели и дива доза, борове и палми, стигащи чак до морския бряг. В лехите около къщата Тийла Маккензи бе посадила билки и цветя. Скрит в далечината откъм задната страна на къщата, Тейлър се огледа предпазливо. Преди войната приятелите му сред белите и съседите пристигаха при Джеймс Маккензи с лодки, докато роднините му от семинолите идваха на коне по тесните индиански пътеки, повечето от които бяха много стари и се извиваха надолу към дивата крайбрежна ивица. Тейлър бе идвал тук и по суша, и по вода. Семейство Маккензи, както и самият той, имаха смесена кръв и понякога се чувстваха чужди и на двете раси.