— Документите и телеграмите са в безопасност, полковник Дъглас. В пълна безопасност. Никога не бих предал страната си, но… но… — погледна към Тейлър. — Молих се дано правителството на Севера реши, че съм загинал.
— За правителството е много важно да се открият документите и телеграмите — отвърна Тейлър. — Би трябвало да го знаете, лейтенант.
— Може би, просто се молех да не ме открият. — Погледна към Дженифър, сетне отново се втренчи в Тейлър. — Не искам да бъда дезертьор. Но и не искам повече да се бия срещу Юга. Всъщност, ако трябва да бъда честен, не вярвам, че ще мога. Аз все още не мога да ходя. Глезенът ми е счупен и още не е зараснал.
— Тейлър, моля те, не можеш ли да направиш нещо? — умолително го попита Дженифър.
— Ти самият виждаш, че той наистина не е в състояние да се върне на бойното поле — прошепна Тийла.
Това, което Тейлър виждаше съвсем ясно, бе, че Дженифър се е влюбила в този мъж. Явно Майкъл Лонг бе много почтен човек. Беше уморен от войната и не желаеше да се сражава срещу хората, които бяха спасили живота му. „Той по-скоро би се оставил да го застрелям, отколкото да го отведа оттук“ — помисли си Тейлър. Макар че не можеше да направи подобно нещо, защото мъжът, който го бе спасил, бе негов роднина. Никога не би допуснал да се пролее кръв в семейството.
Явно Джеймс разбираше много добре положението, в което се бе озовал Тейлър, и може би се проклинаше, задето бе забравил, че макар и роднина, Тейлър Дъглас си оставаше негов враг.
— Мислите ли, че Тейлър ще може да се върне при своите началници и да ги излъже? — остро попита Джеймс.
Лонг сведе глава.
— Няма да позволя да се пролее кръв в този дом. Ще тръгна с него.
Дженифър избухна в плач. Тейлър стана и отиде при нея.
— Не мога да излъжа, но… мога да занеса документите и телеграмите в Кий Уест и да измисля нещо.
Тя го погледна през сълзи.
— И няма да отведеш Майкъл?
— Не.
— О, Господи, Тейлър, ти поемаш огромен риск!
— Е, рискът няма да е по-малък, ако се бях опитал да го отведа, нали?
— Защо?
— Баща ти щеше да ме застреля на място.
— Татко никога не би направил подобно нещо.
— Нито пък аз, Дженифър. Нима бих могъл да нараня един добър човек, който при това е бил тежко ранен? Или своя братовчед, който вече и без това е изпитал на гърба си трагедията на тази война?
— Тейлър… — Тя го прегърна. — Тейлър, толкова съжалявам, че се усъмних в теб… Заради собствената си болка забравих за Аби. Войната ни отне Лорънс, а Аби те остави вдовец.
Той се освободи нежно от прегръдките й и стана.
— Е, утре заминавам и ще видя какво може да се направи. Предполагам, че би трябвало да ви кажа… Вече не съм вдовец.
— Ти си се оженил отново! Колко прекрасно! — възкликна Тийла. — За кого, Тейлър? Е, предполагам, че е за някое момиче от Севера, истинска янки. Тейлър, ще останеш ли там след войната? Дали изобщо някога ще има „след“ тази ужасна война?
— Тийла, любов моя, ти му зададе толкова много въпроси. Остави го да отговори поне на един — обади се Джеймс.
— Ти познаваш съпругата ми. Познаваш я много добре, Джеймс. Тя е твоя племенница. Ожених се за Тия Маккензи.
Ахването на Дженифър бе толкова силно, че можеше да се чуе на няколко километра наоколо.
— Тия… се е омъжила за теб? — невярващо попита тя.
Той я погледна и повдигна вежди.
— Да.
— О, Тейлър, нямах предвид това.
— Тя искаше да каже, че ти си янки — уточни Джеймс.
— Е, хм, никой не е съвършен.
— И ти си се оженил за нея? — отново попита Дженифър.
— Тя се омъжи за мен, аз се ожених за нея. Ние се оженихме.
— Мисля, че ще пийна още една чаша — рече Тийла.
— Не знаех, че вие двамата се познавате — отбеляза Дженифър. — Е, разбира се, вие с Иън сте приятели… били сте тук като малки момчета, но не си спомням и Тия да е била с вас.
— Срещнахме се преди известно време.
— В Симарон?
— И преди това — призна Тейлър.
— Е, нека да престанем да зяпаме Тейлър така — предложи Тийла. — Сигурно си гладен. Ще се погрижа за вечерята. Майкъл, скъпи, ти наистина трябва да се върнеш в леглото. Дженифър, подай ми Мери и помогни на Майкъл да се качи в стаята си. Джеймс… Тейлър… ще ви повикам, когато вечерята стане готова.
Майкъл Лонг се приближи към Тейлър.
— Благодаря ти — тържествено изрече той.
— Още не съм направил нищо. Не мога да ти дам никакви гаранции.
— Благодаря ти за обещанието.