Тейлър кимна. Дженифър и Майкъл излязоха. Той остана сам с Джеймс. Усети, че тъмносините очи на Джеймс го изучават внимателно.
— Ти знаеш, Тейлър, понякога имам чувството, че самият аз съм те отгледал.
— Да, сър. И аз се чувствам така понякога. Затова се осмелих да дойда тук сам.
— Познавам те много добре. Въпреки че избра да се биеш на погрешната страна, аз се гордея с теб.
— Благодаря ви, сър.
— И така, ще ми кажеш ли какво става? Защо си се оженил за моята шантава племенница?
— Аз… ами… сър, някой трябва да се грижи за нея — промърмори младият мъж, изненадан от въпроса.
— Хм. — Джеймс го изгледа внимателно. — В какви неприятности се е забъркала този път тази лудетина?
— Ами… в никакви. Освен ако не броите мен за неприятност.
— Сигурен съм, че моята племенница се е забъркала в нещо. — Джеймс отиде до гарафата с уиски и си наля една чаша. — Разкажи ми. Чух слухове за някакъв шпионин, който работи за Юга. Щях да се изплаша, че това е Дженифър, ако не знаех, че тя през цялото време е с мен и с този ранен войник Майкъл Лонг. Бих се страхувал и за Сидни, но тя е във Вашингтон, омъжена за един непознат янки, но поне е в безопасност. И така, когато чух слуховете и описанието на непознатата героиня, започнах да се безпокоя за дъщерята на моя брат… това е нелепа и опасна игра. Има ли този брак нещо общо със залавянето на шпионин? Дали Годайва се е оказала сред янките…
— Сър…
— Не ме лъжи и не се опитвай да се измъкнеш, Тейлър. Очаквам нещо повече от теб.
— Сър, това не е мястото…
— Ти си се оженил за нея. И със сигурност това е мястото.
— Аз съм онзи янки, който я залови.
Джеймс кимна и след малко продължи:
— Грижи се за нея, каквото и да ти струва. Знам, че брат ми ще полудее, ако с нея се случи нещо лошо. Мъжете обичат синовете си, но дъщерите им са техните съкровища. Бог знае, че е достатъчно трудно да се събуждаш, знаейки, че всеки ден синовете ти са изправени пред куршумите. Нека Бог ти помага да се грижиш за нея.
— Сър, възнамерявам да сторя всичко, което е по силите ми. — Тейлър се поколеба за миг. — Ще направя всичко, което е по силите ми и за Дженифър. Утре ще отнеса документите и телеграмите в Кий Уест.
Джеймс вдигна чашата си към Тейлър.
— Пия за твоя успех, полковник Дъглас. Във всичките ти начинания.
— Благодаря ви, сър.
Макар да се намираха на не повече от петдесетина километра от Сейнт Огъстин, пътуването до града с всички ранени се проточи много дълго. Бяха нужни повече от два дни, за да се придвижат по грубите пътища с разнебитените санитарни фургони, пълни с войници с ампутирани крайници, нуждаещи се от специални грижи. При все това мъжете бяха развълнувани от очакването да пристигнат в града. Тия също се радваше.
Обичаше Сейнт Огъстин още от детството си. Когато приятелите й от северните щати я дразнеха, че Флорида е нов и нецивилизован щат, тя учтиво им напомняше, че Сейнт Огъстин е най-старият град, основан от европейците в Новия свят.
Сега над града се вееше флагът на юнионистите и така беше от 1862 година. Войниците от армията на Севера маршируваха из полетата край града, а след това почиваха край брега. Някои от бунтовниците останаха тук, твърдо решени да не напускат домовете си. Други избягаха, като отдадоха цялото си имущество за своята велика южняшка кауза. От нашествието на янките Тия бе идвала в града няколко пъти, за да се види с Алайна, Риса и децата. Когато пристигнаха, Риса веднага се запъти към дома си, за да види малкия Джейми, но Тия не отиде да посети роднините си. Остана със Сесилия Брайър и баща й, тъй като бе прекалено заета да помага при настаняването на ранените войници в болниците, разпръснати из града. Когато най-после късно през нощта Тия и Иън препуснаха към квартала, където семейството й бе наело една къща, за тяхна изненада там вече ги очакваше Алайна. Иън извика от изненада, скочи от седлото и се спусна към съпругата си.
Тия слезе от Блейз, взе поводите на двата коня и бавно ги последва. Алайна се гушеше в прегръдките на съпруга си. Тия бе толкова близо, че не можеше да не чуе разменяните шепнешком интимности. Брат й беше радостно развълнуван от срещата с жена си, но не пропусна да я укори:
— Любов моя, любов моя, мислех, че не се чувстваш добре и ще останеш в Симарон.
— Знаех, че ще дойдеш тук, и не можех да не дойда. Само Бог знае кога отново ще напуснеш щата и кога ще имам възможност да те видя — отвърна Алайна.
— Но ти не биваше да идваш сама.
— Не съм сама! Рианон е с мен. Освен това баща ти ни уреди ескорт. Трябваше да дойда, Иън. Нямах намерение да напускам Симарон, защото смятах, че си извън щата, но когато ми писа, че лагерът ще се установи тук…