Тия смръщи вежди.
— Това едва ли е нещо, с което можеш да се шегуваш.
— Не, все пак се води война, нали? Но роднините на съпруга ми не ми обърнаха гръб само защото съм дъщеря на генерал Магий от армията на Севера. Нито пък ме обвиниха, когато неколцина радикални войници от Севера изгориха къщата им до основи. Така че няма да е справедливо сега да се опасяваме, че могат да сторят зло на Тейлър.
— Но за какво е изпратен там Тейлър?
— За някакви преговори.
— С каква цел ще се водят тези преговори?
— Никой не ми обясни това. Но няма съмнение, че той ще трябва да остане там за известно време.
— Може би сега е най-подходящото време да се видиш с Брент — намеси се Рианон.
Тия се вгледа в снаха си и мислено си повтори, че светът е полудял. Риса и Рианон имаха своите основания да подкрепят юнионистите. Но защо Рианон ще й предлага да пропътува през разкъсания от войната Юг само за да посети Брент? Всичко това й се струваше съвсем нелепо.
— Да посетя Брент, братовчед си Брент — повтори тя. — Ти, която си едва ли не госпожица „Бойният химн на Републиката“, ми предлагаш да отида при Брент, хирург от полева болница на Конфедерацията?
— Предлагам да посетиш братовчед си, който е лекар, а не да занесеш информация в щаба на генерал Лонгстрийт или генерал Робърт Лий! — недоволно заяви Рианон.
— Рианон, не съм сигурна, че тази твоя идея може да бъде осъществена. Тия точно сега не може да направи това — намеси се Риса. — Тя е омъжена за Тейлър Дъглас.
— Зная това. Нали точно ти ми каза, че е сключила брак с него — отвърна Рианон и въздъхна уморено. — Нямах никакво намерение да я тласкам към неразумни постъпки, криещи опасности. Въобще не исках Тия да върши нещо, което да е свързано с тази война!
— Но то не е свързано с войната… — отново заговори Риса.
— Не е. Става дума за едно малко нещастно дете!
Тия вдигна ръце.
— За какво говорите вие двете? Май ще ми трябва глътка уиски вместо този чай, освен ако някоя от вас не благоволи да ми обясни какво става тук.
— Сънувах един сън — промълви Рианон.
— О, Господи, не! С кого бе свързан — с братовчед ми Брент? — попита Тия, разтревожена не на шега. — Може би той е в опасност? Не може ли да му напишем писмо? Не, по-добре ще е да му изпратим телеграма.
— Не става дума за Брент — обясни й Рианон.
— Тя е имала видение за някакво малко дете, живеещо в голяма бяла къща. Видяла го е да пада от балкон.
— Ти познаваш ли това дете? — попита Тия.
— Алайна ми каза, че познава къщата, която й описах. Риса го потвърди. Става дума за Белия дом на Конфедерацията. Детето е син на президента Дейвис.
— О, но… сигурни ли сте в това? — изуми се Тия.
Измъчената Рианон бавно поклати глава. Надигна се и нетърпеливо закрачи из малката стая.
— Не, разбира се, че не съм сигурна. В нищо не мога да бъда сигурна. Вече написах писмо… баща ти ме увери, че ще го предаде на един офицер, който ще може да го достави на Варина Дейвис. Но какво ще си помисли тя, когато получи писмо от някаква напълно непозната жена? Може въобще да не го прочете. Или ако го прочете, да си помисли, че съм луда, и да не обърне внимание на предупреждението ми. Тогава…
— Какво? — попита Тия.
— Ох, не знам… Това е най-странният сън, който съм сънувала някога. Веднъж си казах, че вероятно ще полудея от тези мъчителни сънища. Толкова ме измъчват виденията за бедствия, страдания и катастрофи, които не мога да предотвратя. После твоят брат ме убеди, че благодарение на моето прозрение понякога все пак мога да помогна да бъде избегната поредна злополука. Този сън ме споходи на няколко пъти. Последния път, докато се мятах в леглото и се опитвах да се събудя, видях лицето на някакъв човек, толкова натъжено лице… и той изведнъж ме заговори…
— И после? — настоя Тия. — Какво стана после, Рианон?
Тя сви рамене.
— Каза ми, че някои неща са фатални и не могат да бъдат избегнати и в никакъв случай не трябва да се правят опити за тяхното предотвратяване.
— Рианон, кой бе този човек?
— Мисля, че беше бащата на детето или с други думи — самият президент Дейвис.
— Значи ти си мислиш, че този твой ужасен сън за смъртта на детето неминуемо ще се сбъдне?
— Не знам! Но едно дете ще умре, а аз не мога да понеса тази мисъл! — извика Рианон.
— Толкова много хора умират — тихо се намеси Риса. — Това е част от живота, Рианон. Смъртта е част от живота.
— Но вече умряха прекалено много хора, повечето от тях съвсем млади и невинни. Да спасим това дете за мен е един от начините да се противопоставя на тази кървава война. Чувствам, че мога да съм полезна поне в това! — настоя Рианон.