Дори се надяваха армията на Конфедерацията да спечели всички предстоящи сражения.
Тия не можеше да прецени дали тези надежди бяха оправдани. Изтощените, измършавели войници, които я придружаваха в пътуването й, никак не изглеждаха убедени в победата. На всичкото отгоре хранителните продукти бяха поскъпнали неимоверно, понеже отчаяно не достигаха за изхранването на населението.
Втората нощ Тия прекара в един хотел на петдесетина километра южно от града. На следващата сутрин се събуди от силно чукане на вратата. Скочи от леглото по нощница, не успяла да си отпочине от продължителната езда.
— Кой е?
— Аз съм, Тия, Брент.
— Брент!
Без да се съобразява, че не е благоприлично облечена, тя се спусна да отвори вратата, радостна да види братовчед си. Обви ръце около врата му и силно го прегърна. Брент изглеждаше добре. Той беше истински Маккензи, висок и тъмен, чертите на лицето му издаваха наследството на семинолите, но по очите и червеникавите кичури в косата приличаше на майка си. Беше слаб и строен, както всички мъже от Юга, но от него се излъчваше надежда — нещо, което напоследък се срещаше много рядко.
— Тия… Господи, колко отдавна не съм те виждал! Ти си все така красива, малка братовчедке, макар че разбрах, че поклонниците ти от Юга са безутешни. Омъжила си се за един янки, при това, както ми казаха, мой роднина.
Тия отстъпи назад, без да пуска ръцете му, вперила поглед в лицето му.
— Да, омъжих се за Тейлър. Все забравям, че е и твой роднина.
— Как е той?
— Тейлър е добре или поне така беше при последната ни среща — отговори тя, като се стараеше в тона й да не се долавя горчивина. — Научих, че е посетил баща ти.
— Ти като че ли си ядосана!
Тия поклати глава.
— Е, той е изпълнявал заповед и съвсем естествено е да не го сподели с мен.
Брент сви рамене.
— Нали се води война. Тия, а ти не си на негова страна.
— Нито пък баща ти.
Брент се усмихна.
— Получих писмо от Риса, в което тя ме осведомява за пристигането ти. Писмото дойде само преди няколко дни, придружено от едно много дълго послание от майка ми. Както изглежда, някакъв моряк от военния флот на янките е бил изхвърлен на брега пред къщата на родителите ми след една ужасна буря. Той е носел поверителни документи. Тейлър бил изпратен да го намери и да го доведе обратно.
— И успял ли е?
— Не. Работата е там, че сестра ми решила да запази за себе си този момък. И така Тейлър отишъл да предаде документите и да рапортува, че морякът е негоден за военна служба, така че да заслужи почетно уволнение от армията.
— Звучи чудесно — замислено промълви младата жена.
— Да, поне така изглежда на пръв поглед. Джен се е омъжила за този младеж.
— Нима искаш да кажеш, че Джен се е омъжила повторно, при това за един янки?
— Доколкото разбрах, той вече не е военен.
Тия сведе глава, смаяна от новината за братовчедка си Дженифър. Никой от целият род Маккензи не мразеше повече от Дженифър всичко свързано с янките. Братовчедка й бе готова да пожертва живота си, но не и да се откаже от борбата със Севера. А сега… се бе омъжила за…
— Май напоследък има доста сватби. Не знаех за Джен.
— Мисля, че венчавката е била съвсем наскоро — добави Брент и се изкашля смутено. — Освен това има още нещо, което… което, струва ми се, няма смисъл да крия от теб: аз също се ожених.
— Какво? О, Боже мой, Брент! Никой не знаеше нищо за това!
— Е, и ти не си ме питала дали да се омъжиш за Тейлър. Доколкото знам, дори баща си не си попитала, млада лейди!
— Войната промени много неща — промърмори тя. — Но по-добре ми разкажи за твоята съпруга! Как се казва тя, къде я намери?
— Казва се Мери. Ще се запознаеш с нея. Срещнахме се в специализираната болница, където доскоро работех.
— Брент! Спомням си къде работеше тогава! Да не би да си се оженил за…
Той се засмя и погали лицето й.
— Проститутка? Това ли щеше да кажеш? Не, Тия, не съм се оженил за проститутка. Но нямаше да ме е грижа, дори и да беше. Защото тя е най-прекрасната жена на този свят. Баща й беше мой пациент. За съжаление той почина, но благодарение на него сега ние сме заедно и във всичко това има някаква ужасна ирония на съдбата: все още посвещавам дните си да кърпя раните на страдащи хора, а никога не съм бил по щастлив.