— О, Брент, толкова се радвам!
— Е, сигурно знаеш какво означава семейно щастие.
Дали знаеше какво означава да бъдеш обичана така, както Брент обича своята Мери? Не, тя не можеше да си представи, че е толкова обичана.
— Браковете са различни.
Той се засмя.
— Сигурно е така, след като си омъжена за Тейлър Дъглас. Особено…
— Какво?
— Ами като се има предвид, че вие с Тейлър имате напълно противоположни гледища за войната. Честно казано, не мога да проумея как ти смени така рязко предпочитанията си, но… — Той сви рамене и се усмихна неловко. — Всъщност мога да те разбера, като знам колко съм щастлив с Мери. Но все пак — ти и Тейлър! Ти си олицетворение на духа на независимостта, а Тейлър… хм, неговата Аби беше най-сладкото и нежно създание, което някога съм виждал.
— Ти си познавал Аби?
— Разбира се. Тейлър ми е втори… или трети братовчед, нещо такова. Семейството му живееше на север, обаче той често идваше на юг. Би трябвало да си го спомняш. Ти си от така наречения „бял клон“ на рода Маккензи, а аз съм от другия клон, където преобладава примеса от червенокожите. Тейлър също има смесена кръв. Такава е историята на нашия свят, понеже само ние сме способни на такива уникални фамилни връзки.
— Значи Аби е била… как го каза? Сладко създание? — Тия не можа да се въздържи да не попита. Веднага се упрекна мислено, че страда от болезнено любопитство. Аби беше мъртва, нали си бе отишла от този свят! И въпреки това щеше завинаги да остане да витае като призрак в нейния живот. Като образец на съвършена съпруга, докато тя… хм, докато тя бе една прочута шпионка на южняците.
— Тя беше очарователна. Но и много твърда и силна духом, когато поискаше. Не мога да си представя какво е изпитвал той, когато тя е умирала в ръцете му… ох, извинявай. Тия. Да, разбира се, всичко това е минало. Сега той е женен за теб. И ето те сега, толкова навътре в територията на Юга. Той знае ли? Тя повдигна рамене.
— Не знам. Ти явно знаеш много повече от мен. Аз дойдох тук заради Рианон. Имах чувството, че нямам избор.
— Да, разбира се, мога да те разбера. Е, сигурно Тейлър също ще те разбере. Жалко, че той не е на наша страна. Би могъл да бъде изключително ценен за нашата кауза. Никога не съм срещал човек с такива способности на следотърсач. Когато бяхме деца, никой не можеше да го победи в нито една игра. Беше способен да чуе как пърхат крилете на летяща пеперуда. Или да вижда в непрогледен мрак. Той е отличен следотърсач. От детективската агенция „Пинкертън“ биха дали мило и драго, за да го наемат на работа при тях, но той е решил завинаги да си остане само разузнавач и кавалерист въпреки необикновените си инженерни умения.
— Инженерни умения?
Брент изглеждаше искрено изненадан.
— Да, инженерни умения. За известно време учеше в Оксфорд, после постъпи в академията в Уест Пойнт. Той е самороден талант, когато става дума за строеж на мостове, пътища, понтони… макар че всъщност първата му любов е архитектурата. Обича да мечтае за времето, когато в цяла Флорида отново ще започнат да се издигат грандиозни строежи. Ти не знаеше ли това?
— Аз… хм, не знаех. — Тия се поколеба за миг. Беше удивена от това колко малко всъщност познава човека, за когото се бе омъжила. — Работата е там, че ние много отскоро сме заедно.
— Да, трябва да призная, че наистина е така. Аз също не съм го виждал напоследък, но откакто войната започна, много рядко се виждам с близките си. Майка ми, Господ да я благослови, с часове пише писма, надявайки се те да стигнат до всички нас. Наскоро получих писмо от Риса, в което се споменава, че Рианон е писала на Варина Дейвис.
— Знаеш ли за пророческия сън на Рианон?
— Става дума за някакъв балкон и за едно дете. Но за съжаление през последните дни не успях да се видя нито с президента, нито със съпругата му. Напоследък той е ужасно зает, а освен това страда от хронично безсъние и от силно главоболие. Може би си чула, че европейците са отказали да признаят нашето правителство?
— Да.
— Той изгуби толкова много хора, а и много генерали. Но изпратих писмена молба да бъда приет от Варина. Ще я посетим, за да може и Рианон да се успокои.
— Тя е ужасно объркана. Сънят я спохожда отново и отново. В него неизменно присъства едно и също малко дете, което всеки път пада от някакъв балкон. Не знае за кое от децата на президента Дейвис се отнася този сън, но е много разтревожена. Описва с най-големи подробности какво е видяла. Риса и Алайна са убедени, че става дума за Белия дом на Конфедерацията.