— Добре, братовчедке, а сега ще те оставя да се облечеш и ще тръгнем веднага. Ще те чакам на долния етаж. Белият дом на Конфедерацията за съжаление вече не е така свободно отворен за посещения, както беше преди войната, но сигурно ще мога да оставя бележка, за да ни бъде уредена по-скоро аудиенция при Варина. Може би тя вече е получила писмото на Рианон.
— Благодаря ти, Брент.
— Ще бъда на долния етаж.
Тя го изпрати с поглед, сетне затвори вратата и набързо се облече. Когато се втурна надолу по стълбата, той вече я чакаше, готов за излизане. Беше повикал карета и не след дълго вече пътуваха по улиците на предградията. Тия остана удивена от промените, настъпили в южняшката столица след началото на войната. Навсякъде се виждаха отбранителни съоръжения.
— Всичко това е в случай, че войските на генерал Грант наближат Ричмънд — обясни й Брент.
— На колко мили оттук е той? — попита тя.
— Доста близко — сухо отвърна Брент. После срещна тревожния й поглед и стисна ръката й. — Обаче Робърт Лий е готов да го посрещне.
Тя кимна и пак надникна през каретата. С приближаването им към центъра на града хората по улиците ставаха все повече и повече. Мнозинството бяха ранени мъже в окъсани униформи.
Толкова много мъже без ръце… без крака… накуцвайки, подпрени на патерици. Всички изглеждаха много отчаяни.
— Доколкото виждам, градът много се е променил — отбеляза Брент.
— Защо тази сграда е разрушена до основи?
— А, това беше фабрика за муниции. Изгориха я нашите хора, когато стана ясно, че янките могат да я превземат.
Междувременно каретата приближи голяма бяла сграда, която служеше за главна квартира на изпълнителната власт на Конфедерацията. Улицата бе задръстена от карети. Между тях забързано се движеха цивилни и военни с мрачни лица. Виждаха се модно облечени жени, придружени от слуги и роби. По улиците не секваше потокът от кавалеристи.
— Тук! Ние сме дотук! — извика Брент на кочияша.
Той помогна на Тия да слезе от каретата. Двамата пресякоха улицата и приближиха до елегантна къща. Тия се изненада, като видя занемарената фасада и запуснатата градина.
— Някога — започна Брент и млъкна.
— Какво някога?
— Къщата беше красива, а градината бе великолепно поддържана. Обикновено каретата на госпожа Дейвис я чакаше отпред, за да я отведе в града… тя имаше чудесни коне. Отдавна ги продаде. Напоследък почти не излиза от дома си. Говори се, че президентът Дейвис смята, че е заобиколен от врагове. Много хора вярват, че шпионите са проникнали дори в Белия дом. Дейвис е болен и страда от безсъние. Не се и храни. Наскоро присъствах на една среща с него. Бяхме се събрали на вечеря, но той почти не докосна храната си. Варина е много загрижена за него.
— Той носи на плещите си огромна тежест.
— Да, така е.
Двамата влязоха във фоайето и Брент съобщи името си на слугата. Каза, че е приятел на президента и е известил госпожа Дейвис за визитата им, като добави, че трябва да я видят колкото се може по-скоро по въпрос, който не търпи отлагане.
Бяха помолени да почакат.
Минутите се нижеха бавно. Сутринта преваляше. Тия знаеше, че Брент е неспокоен, тъй като бе изоставил пациенти те си.
Двамата стояха и чакаха. Брент й разказа още за Ричмънд, за войната, че се е видял със Сидни за кратко преди Коледа. Тия се зарадва да го чуе, но се изненада от съобщението на Брент, че Сидни е останала във Вашингтон.
— Тя се омъжи за един янки, нали знаеш?
— Разбира се, но…
— Искаше да остане във Вашингтон, в случай че той се върне за Коледа. Тогава също се водеха сражения, но времето бе толкова отвратително, че принуждаваше армиите да прекратяват огъня, дори когато Бог и християнското милосърдие явно не бяха в състояние да го сторят. Сидни се надяваше, че поради обилния сняг съпругът й няма да участва в сраженията, особено като се има предвид, че е бил ранен при Гетисбърг.
— Аз знаех, че е бил ранен. Джулиан ми каза.
— Да, разбира се, Джулиан е бил там и го е оперирал. — Брент нетърпеливо потупа с шапката си по коляното. Изглежда, трябва да изчакам генералите, които са преди мен на опашката.
— Брент, върни се в болницата — предложи Тия. — Не е нужно да ме чакаш.
— Мислех, че ще е по-добре да сме заедно.
— Разбира се, но може би имаш пациенти, които умират.
— Има и други дежурни лекари.
— Никой не е толкова добър, колкото теб.
Той се усмихна.
— Така е, но този следобед ще трябва да се справят и без мен.
Тя се усмихна, радостна, че той е с нея в този труден ден.
Изведнъж от вътрешността на къщата проехтяха ужасяващи писъци. После настъпи истински ад. Навсякъде търчаха обезумели хора, чуваха се викове. Недоумяващ, Брент се втурна напред, но беше спрян от един едър мъжага.