След като слезе от кораба заедно с Фрайър, Тейлър си купи вестник и тревожно прегледа съобщението, търсейки да прочете нещо за Тия и Брент. Нямаше нищо. Гневът, който се надигна у него, след като узна за пътуването на Тия, се бе охладил, когато се върна в базата в Сейнт Огъстин. Прекара вечерта със семейство Маккензи и най-вече с Рианон, която изглеждаше много разстроена.
Но все още усещаше смут, чувство на безпомощност. Да, той бе решен на всяка цена да проникне на територията на бунтовниците и да я открие. Но какво ще прави тогава? Каква власт имаше той над нея, докато войната продължаваше да бушува? Искаше само тя да бъде в безопасност.
Извън обсега на бойните действия.
Тя беше в Ричмънд, а той искаше да се върне тук. Толкова бе просто. И дяволски много искаше да намери начин да го направи.
Докато четеше ужасните новини за семейство Дейвис, откри, че репортерът не беше толкова осъдителен както вестникарчето. В статията се усещаше искрена тъга за загубата на детето. Авторът не вярваше, че президентът Дейвис бе загубил сина си, защото е сгрешил пред Господ — президентът Линкълн и госпожа Линкълн също бяха изгубили дете по време на войната. Любимият син на президента, малкият Тад, бе умрял от болест, а не при падане от балкон, но болката и мъката на родителите винаги е една и съща.
Щом пристигна във Вашингтон, Тейлър се отправи да докладва на генерал Магии, но разбра, че генералът е на учение. Пристигането му във Вашингтон обаче бе незабавно докладвано на висшите началници. От главния щаб на Магии беше извикан направо в Белия дом, където лично Линкълн пожела да го види.
Въпреки че не беше никак лесно да следи придвижванията на генералите си, Линкълн бе осведомен, че полковник Тейлър Дъглас е бил изпратен със задача във Флорида. Макар че като цяло загубите във войната бяха много големи, президентът на Щатите знаеше всички подробности за битката при Олъсти стейшън, беше осведомен и за флотския лейтенант Майкъл Лонг, който бил изчезнал с важни документи, съдържащи ценна информация за движението на флотата. Тейлър докладва за пълния успех на мисията си във Флорида.
— Документите са при нас, а лейтенант Лонг е официално уволнен от армията, сър.
— Преминал е на другата страна, така ли?
Тейлър поклати глава.
— Не, изобщо го изгубихме като войник; той е много уморен и съсипан.
— Всички сме уморени и съсипани.
Наистина президентът бе видимо остарял, откакто започна войната. Сраженията бяха сложили отпечатък на лицето му, сякаш сърцето му постоянно се измъчваше от хилядите дадени жертви.
— Не, сър, вие не сте съсипан — възрази Тейлър и тъжно се усмихна, защото вярваше във всяка своя дума. — Изненадан съм, че сте осведомен и за най-дребните събития сред суматохата на войната.
Линкълн сви рамене и вдигна големите си ръце с дълги и тънки пръсти.
— Накрая малките неща печелят войната. С отказа си да признаят правителството на Конфедерацията европейците ни помогнаха много повече, отколкото няколко победни битки. Колкото до Олъсти… е, надявам се, че отново ще си върнем Флорида.
— Боя се, че няма да е толкова лесно, сър.
— Но много от нейните жители са юнионисти.
— Истина е, но щатът е разделен. И нашите най-велики военни стратези решиха, че огромните усилия, които са нужни, за да се завоюва този щат, не си струват. Особено след като решиха, че трябва да превземат Ричмънд и Югът да бъде разделен на две.
— Боя се, че нашите най-велики военни стратези се сражават на страната на нашия враг! — промърмори Линкълн.
— Генерал Лий ли имате предвид, сър?
— И другите. Но мисля, че най-после имам човек, който ще се бие за нас.
— Генерал Грант?
— Познавате ли го?
— Не, сър. Той се сражаваше на западния фронт, а аз участвах в източните кампании, докато не получих заповед да преценя с каква военна сила разполагаме, преди да започнем кампанията във Флорида.
— Е, скоро ще се запознаете с него. Както и да е, ако Лий беше на наша страна… доколкото знам, той е ваш близък приятел.
— Приятел на много от нас, сър. Той бе мой преподавател в Уест Пойнт. Чудесен инструктор и прекрасен човек.
— Говорят, че е препускал с коня си през цялата нощ, когато му предложих да застане начело на армиите на Севера. Имаше толкова красив и елегантен дом… а сега погребваме мъртвите си на ливадата отзад. Тази жестока, безмилостна война не пощади никого. Старият Джеф Дейвис сигурно също не е могъл да намери покой през нощта, когато е умряло момчето му. Бог ми е свидетел, че искрено му съчувствам и той е в молитвите ми. Мъчно ми е, като гледам разрушенията и смъртта, която причинихме, но Бог ни помага. Да можехме най-после да сложим край на тази братоубийствена касапница… тогава ще протегнем ръка и ще предложим приятелството си, ще прегърнем отново нашите братя и заедно ще оплакваме нашите мъртви и нашите загуби.