— Моля се да стане така, сър.
— Когато всичко това свърши, мнозина ще бъдат изпълнени с жажда за мъст. Кажете ми, полковник Дъглас, и вие ли ще бъдете сред тях? Войната направи много жени вдовици, а вие загубихте съпругата си в този братоубийствен конфликт.
— Аз наистина съм насъбрал много злоба и жлъч, сър.
— Времето не излекува ли раната ви?
— Повечето белези зараснаха, сър. Но и аз като вас искам конфликтът да свърши. — Замълча за миг. — Аз се ожених повторно. За жена, чиито симпатии са на страната на Юга. Вие познавате брат й, полковник Маккензи.
— Да, така чух и аз. Оженили сте се за госпожица Тия Маккензи, красавицата на вашия роден щат, любимката на Симарон, имение, което е известно с гостоприемството си. Тъй като се говори, че новата ви съпруга е рядка красавица, с буен нрав, смела и безкрайно очарователна, аз съм щастлив за вас, полковник. За един войник миговете на спокойствие и щастие по време на война са много редки.
— Да, наистина е много рядко — сухо отвърна Тейлър. Мигове на спокойствие? — Вие сте изключителен човек, сър. Не само познавате офицерите си, но дори сте осведомен и за семейното им положение!
— Имения като Симарон са известни надлъж и нашир. Както и стореното от Джарет Маккензи — не в името на Севера или Юга, а в името на човечността.
— Както сигурно знаете, членовете на семейството са привърженици на различни каузи — при това са доста страстни в убежденията си.
Линкълн се усмихна.
— Знаете ли, че всъщност по-голямата част от хората във фамилията на моята съпруга са южняци? Толкова много от тях загинаха по бойните полета! Тя бе упреквана сурово от симпатизантите на Юга, че се е омъжила за мен. Бедната Мери… брат й бе убит, ала тя не смята, че аз съм виновен за неговата гибел. Вместо това тя обяви публично, че няма да се противопоставя на идеята за запазването на Съюза. Когато тази кошмарна война бъде прекратена, раните ще се окажат ужасяващи. И след десетилетия ще останат мъчителни белези, както впрочем вие казахте преди малко. Запомнете един съвет от мен, полковник Дъглас: живейте в мир с вашата съпруга, независимо че е южнячка. Бог ни е свидетел, че ние се противопоставяхме с устрем и плам срещу избухването на тази война и направихме всичко по силите си, за да опазим мира. — Той се извърна с гръб към Тейлър и написа нещо на един лист на бюрото си. — Скоро се очаква да започне новата кампания, която вероятно ще се окаже по-кръвопролитна от всички сражения досега. Затова са ни необходими опитни мъже като вас, полковник Дъглас. Още утре трябва да се срещнете с генерал Грант, за да получите конкретни указания за подготовката на предстоящата кампания. Но преди това искам да си отдъхнете, затова написах заповед за триседмичен отпуск. Заповедта не носи дата, така че можете да излезете в отпуск когато пожелаете, разбира се, при условие, че обстановката по фронтовете е благоприятна за нас и отсъствието ви няма да накърни изпълнението на вашите задължения. Ще бъде предприет още един опит за наклоняване на везните във Флорида в наша полза, понеже Флорида е житницата на Източното крайбрежие. За мое огромно съжаление като че ли няма друг изход да изтръгнем победата, освен да лишим Юга от източниците му на хранителни запаси. И нека Бог бди над вас, сър. Обещавам ви, че след като намерите генерал Грант, повече няма да се тревожите с бегълците от лагера на противника.
Тейлър взе заповедите, подписани от президента, едната от които бе адресирана до генерал Грант, а другата бе разрешението за ползване на домашен отпуск.
— Благодаря ви, сър, но все пак съм длъжен да споделя, че никак не ми се иска да изоставя военните си задължения точно сега, в разгара на сраженията.
— Вие не напускате армията, полковник. Но само Бог знае, че на всеки воин понякога се полага заслужен отдих.
Тейлър кимна сдържано. Докато наблюдаваше Линкълн, той се запита дали не бе обсебен от някакво мрачно предчувствие, също като онези, които терзаеха душата на Рианон, съпругата на Джулиан. Говореше се, че президентът е сънувал, че лежи положен в ковчег, а наобиколилите го — те до един били сред най-добрите му приятели — го убеждавали, че сънува собственото си погребение. Тейлър тревожно се запита дали президентът Линкълн не бе предсказал собствената си смърт.
— Благодаря ви, сър.
— Очаква ви една приятна нощ в града, полковник. Приберете се у дома, починете си, забавлявайте се.