— О, така ли?
Войникът смутено добави:
— Защото тя била заловена на местопрестъплението, сър.
— Аха, разбрах. Добре, редник, сега ти се разрешава да си подремнеш още. Защото тази вечер ще я пазя аз.
— О, не, полковник, сър, искам да кажа, не мога… нямам право да напускам поста. И все пак, кой сте вие, сър?
Тейлър сърдито скръсти ръце на гърдите си.
— Дамата вътре е моя братовчедка, редник.
— О, Боже мой! Значи вие трябва да сте полковник Дъглас, сър, нали така? Трябваше да се досетя, сър! — Редникът козирува отривисто. — Слушал съм много за вас, сър. Всеки войник знае за вашите успехи на юг. Разбира се, трябваше да се сетя още щом ви зърнах. Нали имате ин…
— …индианска кръв — спокойно довърши вместо него Тейлър. — Моята братовчедка Сидни Маккензи винаги е била на страната на Конфедерацията, само че съм останал с впечатлението, че съпругът й Джеси Халстън е поръчителствал за вея и сега тя е на свобода, пуснали са я от затвора.
— Да, сър, напълно сте прав, само че тя побърза да се върне от Вашингтон в Ричмънд.
— Защо? Да не би да се е случило още нещо?
— Не зная, сър. И никой не знае със сигурност. Тъкмо в това е проблемът.
— Сега е тук, нали?
— Да, сър.
— Чудесно, редник. Ще я посетя.
Тейлър заобиколи войника и влезе в къщата. Озова се в малка, но уютна всекидневна. Ухаеше на прясно опечен хляб. В камината пламтеше буен огън.
— Сидни! — провикна се той.
Отговор не последва. Отиде до вратата на спалнята и надникна вътре. Беше тъмно и му се стори, че видя очертанията на някаква неясна фигура под одеялото на леглото.
— Сидни? — прошепна Тейлър.
Отиде до леглото и рязко дръпна одеялото. Откри само няколко възглавници, нагласени така, че да наподобяват човешко тяло, но си личеше, че никой не е лягал в това легло.
Мери се оказа очарователна млада жена — мила, тактична, симпатична, с топли и в същото време сериозни сребристосиви очи и дълга черна коса. Тия се опита да я приветства с възторг, да й покаже, че харесва и цени жената, която бе направила братовчед й толкова щастлив. Когато Брент ги представи една на друга, Тия прегърна Мери и я приветства като добре дошла във фамилията Маккензи.
Брент наля на Тия чаша шери, но след като я изпи, тя избухна в плач. На вечеря тя не можа да хапне нито залък. Брент се мъчеше да я убеди, че макар смъртта на малкия Джоузеф Емъри да е ужасна трагедия, тя не бива да се поболява заради това. Тия не знаеше как да му обясни, че я боли не за онова невинно, съвсем малко момиченце, което издъхна в Джаксънвил, колко бе несправедливо да страда толкова много. Брент се почувства безпомощен и й заяви, че ако не се успокои, ще бъде принуден да пожертва от ценния си опиат, за да може да заспи. Като че ли Мери я разбираше по-добре. Тя остана дълго с Тия, за да си поплачат заедно. Все пак Брент не издържа и тайно от тях сипа малко лауданум в чаша с шери, и след като Тия я изпи, най-после заспа.
Но се събуди посред нощ. Надигна се в леглото и се втренчи в догарящия в камината огън. Не можеше нито да заспи, нито дори да заплаче. В главата й отново нахлуха мрачни мисли. Брент не я разбираше. Тя не бе оправдала доверието на Рианон. Рианон знаеше, че нещо ще се случи. А Тия не бе съумяла да се придвижи по-бързо, бе закъсняла непростимо и сега бе донякъде виновна за смъртта на още едно невинно дете.
Брент дойде в нейната стая, прегърна я и се опита да я утеши:
— Тия, какво става с теб? Не мога да те позная. Къде се дяна твоята прословута смелост, твърдостта на духа ти, къде е твоята жизненост, твоят плам?
— Всичко отиде по дяволите, Брент — заговори тя през сълзи. — Всичко е мъртво, като онези дечица. Като младите мъже, които всеки ден гинат със стотици по бойните полета.
— Тия, ти наистина си много зле и ще се разболееш. Сега си омъжена и нищо чудно вече да очакваш дете…
— Не! Никога! — тя изкрещя и рязко се дръпна от него. — За нищо на света! Не искам да имам деца, никога няма да позволя това да се случи! Не искам още смърт и трагедии!
— Тия, не бива да казваш това. Рано е да мислиш за деца. Не можеш да твърдиш, че не искаш и никога няма да имаш…
— Няма да имам! Не знам какво ще се наложи да направя, но никога няма да имам деца! — закле се тя.
— Не съм сигурен дали твоят съпруг ще се съгласи, Тия. Когато убиха Аби, тя очакваше дете. Тейлър искаше деца.
— Тогава Тейлър ще трябва да си намери друга съпруга! — гневно заяви Тия. — Освен… освен ако преди това не убият и него!
Внезапно й се стори, че започна да пропада в някаква бездна. Избухна в неудържим плач и Брент реши, че няма смисъл да се опитва да спори с нея, докато тя бе в подобно неконтролируемо състояние. Поднесе й още една чашка шери с още една доза лауданум и изчака измъчената му братовчедка отново да заспи.