После бързо се промъкна от овощната градина към задната стена на хамбара. Прилепи се плътно към нея и огледа дъските, докато не откри пролука. Напъха там юмрука си и без да вдига шум, отмести една дъска. Преметна се през отвора и се претърколи в мекото сено, но моментално се изправи, за да се огледа.
Хамбарът и клетките за конете и добитъка бяха празни. Но в средата имаше някакъв фургон със запрегнати коне. Отиде до фургона. Конете се оказаха яки, товарни, много по-добре охранени от мулето отвън. Тейлър се премести до портата. Резето не беше спуснато, успя да се измъкне навън и погледна към къщата. Дълго остана така, спотаен, дебнещ и очакващ.
Не знаеше колко време е минало, но най-после зърна едно слабо чернокожо момиче да излиза от къщата и да се насочва към конюшнята, долепена до хамбара и обора. Тейлър се намръщи, озърна се и видя стълба, водеща към плевника на горния етаж. На един дъх се изкачи по нея и се шмугна в дъхавото сено.
След по-малко от минута откъм къщата се появи един по-възрастен негър, следван от две хлапета, а след тях се зададе едър мускулест негър. Тейлър се досети, че това са работници от фермата.
Когато по-възрастният влезе в хамбара, Тейлър успя да го огледа през пролуките между дъските. След него дотича една млада негърка, която Тейлър не бе забелязал, а зад нея вървеше самата Сидни. За Бога, какво правеше тя тук?
Сидни още крачеше към портата на хамбара, когато Тейлър чу в далечината конски тропот.
— Идва южняшки патрул! — изплашено извика негърката.
— Хайде, скрий се вътре! По-бързо! Ще се опитам да ги отпратя!
Негърката се втурна в хамбара и се залепи до дъските, за да се скрие от погледите на идващите конници. Навън конският тропот секна.
— Здравейте! — сърдечно ги поздрави Сидни пред портата на хамбара. — Какво ви води насам, джентълмени? Да не би да сте попаднали на следите на омразните янки?
Тейлър предпазливо помръдна, за да се опита през пролуката да огледа групата и да преброи колко са войниците.
— Или някъде наблизо се води сурова битка с врага? Мили Боже, господа, нямам с какво друго да ви посрещна, освен да донеса кана прясна вода…
— Госпожо, носи се слух, че вие укривате наскоро освободената робиня Сиси Маккендрик, заради което сте била обвинена в предателство.
— Сър! Как смеете да ме обвинявате…
— Ще претърсим хамбара! Ако намерим вътре онази черна вещица с нейните чернилки, ще ви обесим всичките ей там, на онази греда. Никак не ме интересува, дори и самият президент Джефърсън Дейвис да реши, че робите трябва да бъдат върнати на господарите им. Убеден съм, че вие и цялата ви компания сте доста опасни и сте си заслужили да увиснете на бесилката!
— Стойте! — изкрещя Сидни. — Не можете просто така да избивате хората.
— Може би не ми се иска да обеся една бяла жена, госпожо. Поне не веднага. Може би ще ви дам възможност да ни убедите с момчетата, че не бива да ви обесваме. Макар че те твърдят, че сте предателка — южнячка, заловена да краде и да шпионира за Ейб Линкълн!
— Нито един почтен войник, който служи под командването на господин Робърт Лий, не би говорил по този начин на една жена.
— А на мен не ми пука какво ще каже Боби Лий, госпожо. Боби Лий не е тук в момента, нали?
Вратата се отвори с трясък. Тейлър успя да преброи мъжете. Бяха седем заедно с водача им, който бе останал на коня си и се взираше в Сидни. Негрите се опитаха да се скрият, когато шестимата мъже влязоха в обора, но един от войниците грабна една вила и я насочи към купа сено. Сиси изкрещя. Мъжът спря и я сграбчи.
— Мисля, че заловихме една от бегълките, сър — доста хубавичка негърка, сър!
— Обесете я веднага — и по-бързо. А останалите изведете оттам. Нека да разберат, че ще бъдат наказани със смърт, и няма да посмеят да избягат!
— Не! — извика Сидни. — Спрете, спрете веднага, ще докладвам за вас…
— Няма да докладвате нищо, госпожо. Вие сте най-голямата предателка.
Скочи от седлото и сграбчи Сидни, преди тя да успее да побегне. Тя се изви в ръцете му и одраска едното му око. Негрите започнаха да викат. Един от войниците вдигна пушката си.
Тейлър искате да има по-добра позиция за стрелба, но не смееше да чака. Измъкна колта си, прицели се в мъжа, който се канеше да стреля, и го прониза право в сърцето.
Забави се за секунда, за да се увери, че Сидни не е пострадала, и простреля нападателя й в средата на челото. Оборът се изпълни с отчаяните писъци на изплашените роби. Останалите петима войници вдигнаха пушките си. Проехтяха още пет изстрела от колта на Тейлър и бунтовниците се свлякоха на земята. Те все още не можеха да разберат кой стреля по тях.
Но Сидни го видя. Замръзна на мястото си. Мъжът, който я бе нападнал, лежеше мъртъв в краката й.