— Тейлър! — невярващо прошепна Сидни.
Той бързо слезе по стълбата. Сиси се бе изправила до портата на хамбара и също се взираше изумено в него.
— Заведи бързо хората си във фургона — нареди Тейлър — И ги изведи оттук колкото може по-скоро. Движете се по черните пътища — повечето от редовната войска е твърде заета с предстоящото голямо сражение, за да обърне внимание на някакъв фургон.
— Да, сър — отвърна Сиси. — Хайде, елате, нали чухте какво каза той, качвайте се във фургона и бързо се скрийте под сеното.
Гласът й бе мек и мелодичен, а тя се взираше в него с големите си кафяви очи, които не трепваха. Тейлър осъзна, че тя всъщност никога не е била истински изплашена. Ако мъжете бяха решили да я обесят, щеше да умре, без да трепне.
Залитайки, Сидни прекоси обора.
— Тейлър, аз… — Спря се и се втренчи в мъртвите мъже, лежащи наоколо.
— Сидни — глухо промълви той, пристъпи и спря на две крачки от нея. Внезапно се почувства зле при мисълта какво бе сторила тази война с всички тях. — За Бога, Сидни, какво, по дяволите, правиш? Мили Боже, можеше да умреш тук!
— О, Господи, Тейлър, те всички… са мъртви! — Сидни го погледна ужасено.
— Сидни, те щяха да ни убият, поне един от нас щяха да убият! — намеси се Сиси с омраза в гласа.
— Но те бяха… бунтовници. Аз никога не съм искала да предам собствените си хора.
— Сидни! Те не бяха твои хора. Това бяха едни долни отрепки.
Сидни отново впи поглед в Тейлър. Той си помисли, че тя всеки миг ще припадне.
— Но ти уби всички — сломено промълви младата жена.
— Мразя да убивам хора, Сидни. Просто нямах избор.
— Не… не… аз съм виновна за всичко! — извика тя и внезапно се хвърли към него, цялата трепереща. — Тейлър, ако не беше дошъл… о. Господи, те щяха да ни обесят! Без съд и присъда, без…
— Те бяха отрепки, бели боклуци! — избухна Сиси, без да отделя поглед от Тейлър. — Благодаря ви, сър. Не ви познавам, но съм ви безкрайно задължена. Истинско чудо е, че се оказахте тук.
— Не е чудо. Отидох в къщата на Сидни. Мислех… — Той сви рамене. — Мислех, че тя шпионира отвъд фронтовата линия.
Сиси вирна брадичка и за миг остана неподвижна.
— Не е шпионирала. Става дума за хора, полковник. За чернокожи. Да! Тя прекарваше нелегално негри зад позициите на бунтовниците. А след това се промъкваше обратно през позициите на янките. Тя спасява човешки живот, полковник, спасява хора!
Тейлър се отдръпна от Сидни и бавно повдигна вежди. Лицето й бе пламнало.
— Въпреки това Джеси ще иска да ме удуши! — дрезгаво изрече тя. — А ако Джеръм разбере… или Брент… или баща ми… Джулиан… Тия… — Гласът й заглъхна.
— Ти си работила в помощ на нелегалното прехвърляне на негри на север! — смаяно повтори Тейлър.
— Не! — възрази Сидни. — Не съвсем. Аз нямах намерение…
— Да! — извика красивата чернокожа жена. — Тя беше невероятна.
— Всичко стана случайно — обясни Сидни.
Той поклати глава. Случайно? Беше чувал тези думи и преди. Какво караше хората да се заместват в този трагичен конфликт?
Усмихна се тъжно.
— Сидни Маккензи, убий ме, но не разбирам нищо.
— Тейлър, опитай се да ме разбереш! Нали няма да кажеш на…
— Сидни, ти си станала янки?
— Не! Аз съм бунтовничка във всичко останало, но… но това! — прошепна тя. — Тейлър, трябва да запазиш тайната ми, трябва…
— Сидни, не мога да запазя тайната ти. Джеси смята, че ти шпионираш за Конфедерацията, но това, което правиш, е нещо много по-добро. Въпреки това ще се ядоса, защото се излагаш на опасност. Освен това ще бъдеш заклеймена като предателка. Върви си вкъщи и остани там под домашен арест.
— Тейлър, нали не смяташ да кажеш на Джеси…
— Сидни, боя се, че ще трябва. — Той се наведе и я целуна по бузата. — Мисля, че той ще бъде горд с теб. Разбира се, след като те удуши. Но повече никакви разходки из фронтовите линии. Един добър войник знае кога да спре.
Сидни сведе глава.
— Знам.
— Трябва да тръгваме. Мога да те следвам на около петнадесетина километра. Надявам се, че ще стигнем до някой преден пост на янките.
Сиси го дари с щедра усмивка.
— Вие сте страхотен мъж, искам да кажа, за един бял. Женен ли сте, полковник?
— Не, не е — отвърна Сидни.
— Да. Боя се, че съм женен — обърна се Тейлър към Сиси и също й се усмихна. После погледна към Сидни и й обясни: — Ожених се повторно.
— Наистина ли? Кога? За кого? Радвам се за теб, Тейлър. Знам колко дълбоко те нарани смъртта на Аби. Кога се случи това и къде…
— За Тия.
— За Тия?!
— Да, за Тия.
— Тия Маккензи! — смаяно попита Сидни.