— Не се омъжих за Рей, така че този разговор е безсмислен.
— Щеше ли да искаш да имаш деца от него?
— Казах ти — аз просто не искам деца — сковано отвърна тя, стисна зъби, а погледът й твърдо срещна неговия.
Той се вгледа в нея, после рязко се отдръпна и стана. Тия се изуми колко студено й стана.
Обгърна коленете си и ги притисна към гърдите, разстроена от желанието да се разплаче, от внезапно обзелото я чувство за загуба и самота.
— Тейлър… не очаквам да ме разбереш, да приемеш… отчуждението и хладните отношения в един брак. Искам да кажа, че войната отчуждава хората. Имам предвид…
— Знам точно какво имаш предвид — прекъсна я той, докато се обличаше.
Обзе я още по-голям студ, ала тя бе започнала това и трябваше да стигне докрай.
— Значи разбираш и си съгласен…
— Облечи се.
— Разбира се, ей сега.
Тия скочи от леглото, но преди да се обърне, той улови ръката й.
— Не съм съгласен с нищо. Иън и Джеси всеки момент ще бъдат тук. Това е всичко.
Тя се изскубна от хватката му, извърна се и вдигна падналата от леглото пътна чанта, за да прибере дрехите, които се бяха изсипали, когато той я захвърли от леглото.
— Добре е, че си събра багажа — рече Тейлър и отиде до прозореца.
Тя го чу да вика за поздрав, сетне прехапа устни и застина. Иън беше отвън.
В този миг забрави за Конфедерацията, захвърли блузата, която сгъваше, и изтича навън.
— Иън! — Тя се спусна към него и го прегърна.
— Тия!
Той я сграбчи, вдигна я и я завъртя във въздуха. Когато я пусна на земята. Тия се отдръпна и внимателно го огледа.
— Добре ли си? Ранен ли си?
— Нямам дори драскотина — увери я той и отстъпи назад. Тя видя втория ездач, който бе дошъл с него. Висок кавалерист с кестенява коса и топли светлокафяви очи, очарователен и много хубав. — Тия, това е Джеси Халстън…
— Съпругът на Сидни. Да, знам — кимна младата жена и протегна ръка. — Радвам се да се запознаем, Джеси.
Мъжът пое ръката й и широко се усмихна. Върху страните му се появиха трапчинки. Да, той наистина бе много очарователен. Сега разбра защо Сидни се бе влюбила в този враг.
— Тия, много съм слушал за теб. Как си?
— Не съм съвсем сигурна. Ще трябва да попиташ Тейлър — насмешливо отвърна тя.
— Изглежда, съпругата ми не е особено очарована да се присъедини към нашите редици — каза Тейлър.
— Може би ще се почувстваш по-различно, Тия, когато ти кажа, че никъде няма да ходим.
— Какво? — остро попита Тейлър.
— Докладвахме на Магий и разбрахме, че нашите фронтови позиции се разширяват. Тази къща е много подходяща за щаб — поясни Джеси.
— Но това е къщата на Мери — възпротиви се Тия.
— Войските на Севера влизат в града. Ако имаме късмет, ние ще бъдем тук офицерите с най-висок чин. Много по-добре е ние да се настаним в къщата на Мери, отколкото някои други — каза Иън на сестра си. — Тия, има ли останала някаква храна? Дали нашият братовчед е прибрал всички хранителни запаси? Доколкото познавам Брент, той не би позволил никакви разхищения. Ние поделихме нашия порцион с неколцина други офицери и няма да е зле, ако можем да хапнем домашно приготвена топла храна.
— Не знам дали е останало нещо — отвърна Тия и се усмихна престорено мило на Тейлър. — Тъкмо щях да тръгвам, когато Тейлър пристигна.
— Какъв късмет, че е дошъл навреме! — възкликна Иън.
— Е, да отидем да видим какво има в кухнята — весело предложи Джеси и отново се усмихна. Усмивката му бе топла, мила и приятелска.
„Сидни трябва да е много щастлива и сигурно много го обича“ — помисли си Тия. Тя много обичаше братовчедка си, която беше точно на нейната възраст. Откакто се помнеше, двете бяха много близки приятелки.
— Как е Сидни? — попита тя Джеси.
— Чудесно!
Изненада се, че краткият отговор излезе от устата на Тейлър.
— Изглежда, че отзад има конюшня — продължи той да говори на Джеси. — Можем да разпрегнем кобилата на Тия. Между другото, дали онзи капитан от вашата армия, когото спасих от пожара в гората, е спазил обещанието си да се погрижи за коня ми?
— Генерал Магий взе Фрайър, така че конят ти бе удостоен с голяма чест. Той се отнася към него като към собствено дете — каза Джеси на Тейлър. — Ще отведа конете в конюшнята.
Тейлър се поколеба, а после с ръце на кръста закрачи към пътя.
— Още тази вечер ще трябва да докладвам на генерал Магий.
— Той ще те очаква утре сутринта — осведоми го Иън. — Генералът знае, че си бил на пряко подчинение на генерал Грант преди битката при Уайлдърнес, и няма търпение да те види. Много се радва, че ще бъдеш под негово командване, макар че не знае за колко време. Предполагам, че утре ще започне преместването на войските и на нашата разузнавателна служба.