Над войниците тегнеше чувство на отчаяние подобно на зловонието, което се разнасяше от застоялите води на тресавище. В полевата болница на Джулиан лежаха трима войници с огнестрелни рани, получени в сражението на юг от Джаксънвил, двама моряци с прободни рани от морска битка и още трима войници, които бяха улучени от шрапнел по време на бомбардировката на янките в солената мина. Макар че всички се възстановяваха, мъжете бяха отчаяни и равнодушни. В Юга имаше надежда, че Линкълн ще бъде победен от Маклийн в президентските избори, но скоро след изборите, проведени на 7 ноември, пристигна новината, че Линкълн е преизбран. Северът нямаше да предложи на Юга приемливи условия за сключване на мир и да му позволи да се отдели от Съюза. Президентът Дейвис продължаваше да държи оптимистични речи, някои от които внасяха краткотраен лъч на надежда в душите на южняците. Той вярваше, че армията на генерал Лий в Северна Вирджиния е непобедима, но Тия виждаше, че сражаващите се мъже мислят другояче.
В средата на ноември Джулиан бе извикан на север, за да се погрижи за неколцина заболели от гражданското опълчение на Дикси. Десетина мъже бяха повалени от варицела. Повечето от мъжете в полевата болница оздравяваха, а и Лиам беше там — вече бе станал опитен в почистването и превързването на раните почти като хирург. Тия реши, че ще може да придружи Джулиан и Рианон, но се случи така, че снаха й нямаше да може да замине и малко смутено посъветва Тия, че и тя не бива да заминава.
— Тия, не бива да заминаваме заради шарката. И макар да не вярвам да очаквам друго бебе, не бих искала по-късно да открия, че съм сгрешила и съм изложила себе си на опасността да се заразя с болест, която може сериозно да увреди бебето. Но ако не греша… — Рианон се усмихна многозначително на зълва си.
— Откъде си сигурна, че съм бременна?
— Защото те познавам.
Тия замълча.
— Е?
— Предполагам, че ще трябва да останем тук. С Лиам, разбира се.
Рианон се зарадва на решението й.
— Джулиан ще разбере, той ще се справи и сам.
Няколко дни след като Джулиан замина, в болницата докараха двама, които бяха ранени от янките в престрелка по крайбрежието. Когато пристигнаха, беше късно през нощта. Рианон спеше и Тия реши да не я буди.
Тя позна единия от мъжете — беше един от войниците, които я придружиха за Коледа до Симарон. Сега й се струваше, че е било преди векове. Той се казваше Дейвид Хънтингтън и беше болезнено слаб и очарователен млад мъж, който, когато се запозна с него, беше новобранец в новосъздаденото гражданско опълчение на капитан Дикси. Сега вече имаше зад гърба си почти година служба. Тя му се усмихна окуражаващо.
— Куршумът е попаднал в прасеца, а парчетата от шрапнела — в бедрото. Не са засегнати кости и кръвоносни съдове — обясни тя на Лиам.
— Ще можеш ли да ги извадиш? Брат ти е на един ден езда оттук и аз мога да отида да го повикам — каза Лиам.
— Ще се справя. Не се тревожи. Никога няма да се науча, ако не опитам сама. Войник, имам малко отлежало уиски, което ще ти помогне да издържиш, докато извадя куршума и парчето шрапнел. Пийни си малко, първо за тялото, а после още една глътка за душата.
Куршумът излезе лесно, но парчетата от шрапнела я затрудниха. Изтръпваше от страх всеки път щом забиваше скалпела в крака му и се питаше дали не трябваше да изчака Джулиан. Най-после извади и последното парче, заши раната и пожела лека нощ на замаяния от алкохола пациент. Когато рано на следващата сутрин отиде да провери раната му, усети върху себе си погледа на огромните му тъжни сиви очи.
— Госпожо Тия…
— Да?
— Бог ми е свидетел, че не съм предател.
— Разбира се, че не си.
— Но…
— Но какво?
Той облиза пресъхналите си устни и й кимна да приближи.
— Разбрах, че вие правите много повече за нас, отколкото да ни почиствате и шиете раните, госпожо Тия. Знам, че брат ви е спасил стотици мъже. Дори чух, че баща ви не е направил нищо лошо, а само е уреждал срещи на офицерите от двете страни в имението ви.
— Истина е. — Тя му се усмихна, за да му вдъхне кураж да продължи.
Войникът забързано заговори:
— Полковник Уиър се готви да нападне Симарон. Дойде в нашия лагер само преди няколко дни. Не мисля, че капитан Дикси му повярва, искам да кажа, нали знаете какъв чудесен човек е Дикси, госпожо.
— Знам — замислено кимна Тия. — Откъде знаеш…
— Уиър е събрал край себе си няколко фанатизирани офицери… Той смята, че баща ви е предател и че трябва да бъде екзекутиран за това, което е причинил на Флорида.