Трябваше да я накара да остане. Странно, но не можеше да превъзмогне копнежа си по нея. Не можеше да забрави страстта, която бяха споделили. Почти бяха станали приятели. А той я остави да си отиде. Като някой глупак. Защо?
Защото наистина си глупак, идиот такъв! Защото я обичаш, и то още от първия миг, в който я видя. Но ти си страхливец. Не искаш отново да изживееш онази болка…
Да, това беше. Той знаеше как се чувства тя, когато гледа безпомощно как децата умират, разбираше страха й. А й се бе присмял и й бе казал, че тя трябва просто да продължи да живее, да приеме трагедията по същия начин, по който приемаше щастието в живота. Но когато се разболя и се мяташе и бълнуваше в треската, че иска да си отиде у дома…
Не можеше да не удовлетвори желанието й. Беше решил да се бие все по-ожесточено и по-ожесточено, сякаш той сам можеше да сложи край на тази война.
И така…
И така Тейлър щеше да стори всичко, което бе по силите му, за да проследи придвижването на хитрия и опитен генерал Худ от Конфедерацията, който според думите на Шърман бе способен да премести войските си само с усилията на волята си.
Проблемът беше в това, че много скоро за Худ нямаше да остане пространство за маневриране.
Генерал Шърман разрушаваше всичко по пътя си. Хората се шегуваха мрачно, че той не бе оставил в Джорджия дори храна за птиците. Наистина това, което войната бе причинила на този щат, бе истинска катастрофа. Самият Бог рядко можеше да постигне подобно опустошение с бурите, торнадата, проливните дъждове, снежните виелици или други природни бедствия. Когато войските на Шърман унищожаваха една територия, те я унищожаваха докрай.
Тейлър току-що бе докладвал на генерала и за негова изненада бе получил лично писмо от неговия щаб. Докато дъвчеше парче сухар, той приклекна до Фрайър и извади писмото. То беше изпратено от Джарет Маккензи — топло, приятелско писмо, каквото всеки мъж би желал да получи от тъста си. Джарет го поздравяваше с брака му и му съобщаваше, че се е видял с Тия. Тя бе пристигнала в Симарон направо от Вирджиния. Явно не бе казала на родителите си за болестта си, защото Джарет не споменаваше нищо за това. Обаче пишеше, че Реймънд Уиър е бил в Симарон и разтревожено е разпитвал за Тия. Двамата са се скарали и Уиър си е тръгнал, но Джарет очакваше в бъдеще неприятности от него.
Тейлър сгъна писмото и го пъхна в джоба си. Макар че в писмото нямаше нищо за намеренията на Уиър спрямо Тия, Тейлър знаеше, че Уиър е опасен и яростен фанатик, способен на всичко в името на целите си.
Не биваше да изпраща Тия у дома.
Но какво трябваше да направи? Още си спомняше вледеняващия страх, който го обзе, когато се събуди и видя, че тя цялата изгаря в треска. Но тя не се предаваше, беше истински боец още от самото начало и доктор Флауърс нито за миг не си помисли, че могат да я изгубят. И все пак в болницата бяха умрели двама мъже от същата треска и Тейлър бе уплашен до смърт, че може да се случи най-лошото. Никога не бе чувствал подобен страх, откакто…
Откакто видя кръвта по ръцете си, когато вдигна Аби.
Тия бе победила болестта, но докато се взираше ден след ден в красивото й бледо лице, в копринения водопад на черните коси на своята Годайва, той осъзна колко много желае и обича жена си, нуждае се от нея. Припомни си, че веднъж й каза, че само един глупак може да я обича. А глупакът се беше оказал той. И въпреки че се възхищаваше на страстта и силата на убежденията й, на борбения й дух, Тейлър се страхуваше за нея. Страхуваше се, че няма да бъде там, за да я защити от такъв фанатик като Уиър.
— Полковник Дъглас!
Чу името си и се обърна намръщено. Не познаваше младия лейтенант, който се спускаше надолу по малкия хълм.
— Да, аз съм Дъглас.
— Здравейте, сър. Аз съм лейтенант Нейтън Райли.
— Лейтенант — кимна Тейлър, — какво мога да направя за вас?
— Сър, надявам се, че по-скоро аз мога да направя нещо за вас.
— О?
— Моето поделение се намира малко на юг оттук, недалеч от границата. При нас от затвора в Северна Флорида попаднаха няколко ранени момчета от гражданското опълчение. Надявах се да открия начин да се свържа с полковник Маккензи, но след това чух, че той ви е роднина, сър — неговата сестра била ваша съпруга.
— Какво искате да ми кажете?
— Имението на Маккензи се намира надолу край Тампа Бей. Разбрах също, че Джарет Маккензи симпатизира на Севера.
— Да, така е.