— Колко си глупава! Уиър командва само половината от войските в района. Забрави ли за майор Хокинс и неговата милиция? Всеки момент майорът може да атакува Симарон. Не зная дали Иън е наясно с положението, нито дали Джулиан е осведомен за надвисналата опасност. Но ти очевидно си научила отнякъде. Аз може да се окажа единствената надежда за спасение на баща ти.
Тия го изгледа смаяно. И ужасено, помисли си той.
— Мили Боже! Бях забравила, че има още войски. Веднага трябва да се прибера у дома! — извика тя и с все сила се завтече към стълбата.
— Не! Тия!
Нямаше да й позволи да рискува живота си. Спусна се след нея и я хвана за дългата черна коса. Тя извика, но той не обърна внимание, завъртя я в обятията си и впи очи в нейните.
— Никъде няма да ходиш! — твърдо рече той.
— Но баща ми… моят роден дом…
Да, те бяха всичко за нея. А някога сигурно бе вярвала, че Реймънд Уиър е готов да се бие, за да ги защити.
Твоят заклет враг ще се постарае да ги запази за теб — заяви Тейлър с горчива нотка в гласа.
— Не, моля те, нека да дойда с теб! Моля те, Тейлър, кълна ти се, това е толкова важно за мен, че…
— Не ми обещавай нищо повече. Тия, защото се уморих да гледам как нарушаваш всичките си обети.
— Но мога да ти се закълна, че…
— Тази битка ще бъде на живот и смърт и никак не ми се иска някоя от воюващите страни да те залови и да те използва за размяна на военнопленници.
— Моля те! — извика тя.
Не, не… не! Не можеше да й позволи да отиде там. Тя бе готова да умре, за да спази семейството си или Симарон. Отвори уста, за да й го каже, но чу стъпки на долната площадка. Хората му идваха за нея.
— Господа, заведете жена ми на кораба. Никой няма да се изненада, ако в затвора „Олд Капитъл“ се появи още един представител на фамилията Маккензи.
Един от войниците се изкашля смутено.
— Госпожо Дъглас, ако сте готова…
Тия сведе глава и се отдръпна от Тейлър.
„Сега навярно тя ме мрази“ — помисли си той. И отново го обзе безумният копнеж да я притисне до себе си, да забрави за всичко.
— Не!
Пусна я.
Тя отново се втренчи в него.
— Не! — тихо промълви тя, но в следващия миг изкрещя все сила: — Не!
Той бе забравил на какво бе способна, колко бе бърза, гъвкава и решителна. Тя се извъртя с такава сила и ярост, че изхвърча покрай него и войниците, които щяха да я отведат.
Втурна се надолу по стъпалата. Тейлър изруга, защото досети, че Блейз вероятно е отвън. Когато пристигнаха, забравил да отведе кобилата.
— Полковник, сър, съжалявам! Ще я хванем! — изкрещя един от мъжете.
— Не, няма да можете. Аз едва ще успея — ядно изрече Тейлър. — Кажи на Райли да остави затворниците с капитана и да препусне с все сили към Симарон след мен.
Изскочи от къщата точно когато Тия се мяташе върху седлото на Блейз. Очите й за миг срещнаха неговите.
— Хайде, момичето ми, откарай ме у дома! — пришпори Тия кобилата и я смушка припряно.
Тейлър свирна на Фрайър, метна се на седлото и полетя след нея.
Земята сякаш трепереше под копитата на коня му. Язди във вихрен галоп около десет минути, преди да я стигне. Изкрещя й да спре, но тя или не го чу, или не пожела да се подчини. Жребецът му се изравни с Блейз и той скочи на седлото зад нея, улавяйки я в прегръдките си. Тя се изви на седлото, завъртя се и двамата се озоваха на земята. Тейлър я притисна с цялото си тяло. Тия се бореше като побесняла тигрица.
— Моля те, Тейлър, в името Божие, имай милост към мен…
Той се взря в лицето й с искрящи от ярост зеници и Тия внезапно си спомни, че точно на това място, на тази пътека, те се бяха срещнали за пръв път. Тогава започна тяхната любов.
— Моля те, моля те! — разгорещено повтори младата жена. — Отведи ме у дома! Трябва да бъда там. Ще ти се подчинявам във всичко! Ще бъда послушна! Ще престана да яздя, сама ще се предам в „Олд Капитъл“, сама ще си надяна примката на врата, кълна се, Тейлър, моля те, аз ще…
Очите й се взираха в неговите, толкова открити, толкова честни. Тя обичаше семейството си. Само ако можеше да обича и него поне наполовина толкова силно…
— Ще ме обичаш, ще ме почиташ, ще ми се покоряваш? — сухо попита той. Не беше й простил, но в момента бяха по-близо до Симарон, отколкото до имението на Елингтън и нямаше смисъл да се връщат.
Тейлър с един скок се изправи на крака, подаде й ръка и я вдигна от тревата.
— Ще яздиш с мен, на моя жребец! — грубо й нареди той. — И ще слушаш каквото ти казвам. За нищо на света не искам да се замесваш в схватки или сражения, ако някой ни нападне по пътя! Не се притеснявай за Блейз — тя ще ни следва, много добре знае пътя до имението.