— Или вие самата? — прекъсна я севернякът.
— Не искам брат ми да бъде изложен на някаква опасност! — довърши Тия вместо него.
— Но госпожице Т…
— Трей!
— Слушам, госпожице.
Севернякът не продължи да настоява да узнае името й, но тя продължаваше да се чувства неловко. Усещаше, че той я изучава напрегнато и може би бе разбрал за нея повече неща, отколкото й се искаше.
— А сега какво ще правим? — попита го тя.
— Ще почакаме Гили да се върне.
— Аз сама мога да поставя турникет. Знам за лекуването чрез лапи от мъх и плесен колкото и лекарите.
— Дори повече от тях, предполагам — отбеляза той.
— Вие самият да не би да сте лекар?
Той поклати глава, но тя забеляза леко колебание у него. Тогава разбра, че той също се старае да не се издава.
— В миналото ми се е случвало да шия рани.
— Какво?
— Нищо особено. И аз като вас съм се учил от практиката.
Гили се върна задъхан, но торбата му беше пълна с мъх и гъби.
— Сега трябва да се намачкат — започна севернякът.
— Да, така се прави. Нека аз да се заема с това. Оставете ме да приготвя и турникета — рече Тия. — Гили, ела да ми помагаш. После ще изнесем всичко навън. Сега ми донеси торбата си.
Гили изпълни нарежданията й. Коленичи до нея и й помогна да преместят един дънер, за да се използва като маса.
— Гили, не се озъртай, докато ти говоря.
— Да не се озъртам ли?
— Гили, ние ще му подготвим една изненада.
— Ще го изненадаме ли? Но той ще си отмъсти.
— Гили! Той е офицер от армията на янките. Да знаеш, че не е дошъл тук да ни учи на полева хирургия.
— Но, Тия, той току-що спаси живота на Стюарт.
— Да, и аз съм му много благодарна за това, макар че ако не бяхме се отдалечили толкова, Стюарт можеше да няма нужда от тези шевове. Работата е там, Гили, че не можем да го оставим да си тръгне оттук, макар и под претекст, че ще доведе помощ, защото ще докара тук неприятелски войници.
— Янките…
— Да, сега те са навред във Флорида, Гили! Решили са, че представляваме опасност за тях, и искат да се справят с нас. Струпали са войски в северните части на щата, на запад от Джаксънвил и Сейнт Огъстин. Знаем, че са решили да настъпят насам. Повярвай ми, Гили, ако той си тръгне оттук, може да доведе подкрепления!
— Ами как да го спрем?
— Ще измислим нещо, ще го изненадаме!
— Видяхте ли как е въоръжен?
— Да, разбира се, и съм сигурна, че умее добре да си служи с оръжието. Затова трябва да отвлечем вниманието му и ти да го нападнеш отзад. Това е единственият ни шанс.
— Вие искате да го застрелям в гръб? Не мисля, че това е воинска постъпка, госпожице Тия. Това е хладнокръвно убийство. Все още има такива неща като чест и доблест на този свят и няма значение кой печели и кой губи войната. Аз искам да съм честен пред себе си.
Тя се вгледа в младежа, който като че ли много добре осъзнаваше какво е разумно и какво не в тази заплетена ситуация.
— Да, разбирам. Аз наистина не исках да те превърна в хладнокръвен убиец, макар че ако се замислиш, всяко сражение е масово убийство. Не се налага да го убиваш. Само трябва да го изненадаш и да го повалиш на земята. Ще го оставим тук вързан, а ние веднага ще тръгнем на запад и когато стигнем в лагера на нашите войски, за ранените ще има повече надежда да оцелеят!
— Да го оставим тук вързан? Но тук е пълно с бандити, госпожице Тия!
— Не се съмнявам, че ще успее да се отвърже. Само се моля да се забави повече.
— А как ще отклоним вниманието му?
— И аз не знам! — уморено призна тя. — Но ти трябва да си готов да действаш, като ти дам знак. Когато се открие благоприятна възможност, предупреди Джейми и Трей.
— Госпожице Тия, ние вече можем да носим Хадли с нас, но ако се опитаме да местим и Стюарт, страхувам се, че раната му отново ще се разкървави.
— Имаме ли достатъчно храна?
— Какво?
— Храна, редник, нещо за ядене!
Гили унило поклати глава.
— Първо искате от мен да го застрелям. А сега искате да го каните на вечеря, така ли, госпожице Тия?
Тя въздъхна, окончателно загубила търпение. До гуша й дойде да се разправя с тези хлапета!
— Просто се опитвам да спечеля време.
— Ние и без това изгубихме доста време тук. Готов ли е турникетът?
Тя погледна мъха и гъбите. Припомни си колко лесно се бе справила с лечебните процедури. Напоследък ранените бяха толкова много, че тя се бе научила да върши всичките процедури механично.
Мъхът и гъбите сега представляваха безформена маса, готова да бъде наложена като лапа върху раната на Стюарт, след което оставаше само превръзката около бедрото на ранения войник.