— Ами да, тогава наистина работех там! — Тя се усмихна, радостна, че бяха намерили нещо общо.
— Това обаче още не означава, че харесвам чернилките, госпожице! — настойчиво повтори офицерът.
Погледите на Сидни и Сиси се срещнаха. Сидни се намръщи. Чудеше се какво бе изкушило Сиси да постъпи толкова глупаво — да напусне безопасното си жилище във Вашингтон.
— Вие не ме разбрахте. Давам честната си дума, че тя е свободна жена.
Офицерът се поколеба.
— Може би трябва да попитам полковника.
— Може би така наистина ще е по-добре! — тросна се Сидни. — Мили Боже! Най-големият ми брат ежедневно рискува живота си, като се промъква през блокадата на янките, за да поддържа Юга боеспособен, а самата аз току-що се връщам от свиждане с другия си брат, който също всеки ден рискува живота си, за да спасява нашите ранени бойци! Аз също се излагам на много опасности, сър, а вие тук ми създавате затруднения и отричате правото ми да напусна родината си, придружена от прислужницата си!
Той се изкашля смутено.
— Това е положението, госпожо. Вие се опитвате да се върнете във Вашингтон, в това прокълнато свърталище на незаконните дейности!
— Тогава, сър, повикайте началника си. Веднага! Или, обещавам ви, ще чуят за това беззаконие на най-високо ниво, чак в правителството, а също и във висшето армейско командване!
При тази заплаха офицерът за кратко онемя.
— Добре. Вие можете да отведете със себе си тази чернилка с голямата уста. Много зле говори за нея това, че не е нечия робиня — един як пердах ще й затвори устата и много бързо ще я научи да си знае мястото! Но онзи мъж и жена му остават тук.
Сидни смръщи вежди и погледна към високия съсухрен негър и слабата женица до него. И двамата изглеждаха около четиридесетгодишни, но всъщност може би нямаха повече от двадесет.
— Сиси…
— Защо, госпожо, нали ви казвах, че мама издъхна веднага щом се измъкнахме от Манасас, а аз дойдох тук за Дел и жена му Джералдин! — оживено й обясни Сиси.
Сиси досега не бе споделяла с нея тези подробности. Всъщност Сидни се съмняваше, че този мъж наистина е брат на Сиси. Но който и да бе, вече нямаше смисъл да се рови в роднинските им отношения. За Бога, как можа Сиси да се забърка в тази каша?
Сиси внезапно проплака жалостиво:
— Не мога да изоставя брат си, госпожо Сидни! Точно сега, толкова скоро след смъртта на мама и всичките тези страдания…
— Сър! — рязко я прекъсна Сидни, като отново се обърна към офицера. — Вече ви обясних, че тази жена е моя прислужница. Мога да поръчителствам за нея и за останалите двама — твърдо заяви тя.
Офицерът се огледа нерешително.
— Носи се слух, госпожо, че сте омъжена за някакъв янки.
— Слухът е верен. Обаче това с нищо не ме променя, нали така? Нима забравихте откъде съм родом? Казахте, че ме познавате. Аз съм помогнала на стотици ранени мъже в онази болница, сър.
— Само че сега се опитвате да прекосите фронтовата линия, за да се върнете при съпруга си в столицата на северняците. Как мога да ви имам доверие?
Сидни знаеше, че когато реши, може да бъде изключително агресивна и пробивна, стига само да го пожелаеше. Може би се дължеше на наследствените й черти — тя приличаше на рода на баба си — едра и силна, с широки скули и идеално прав нос, с големи очи и добре очертани вежди. Само зелените очи беше наследила от майка си, както и самочувствието, че е упорита и пробивна, но в същото време способни да се държи възпитано.
— Длъжен сте да повярвате на думата, сър, понеже аз ви я дадох, а освен това ви обещах, че няма да направя нещо лекомислено.
— Имате ли документи?
— Разбира се, че нося всички документи, които се изискват за подобно пътуване. Пътувам по моите лични дела, по-точно заради семейния бизнес и нищо повече. Документите ми за пътуването на север са подписани от самия генерал Магий, а разрешението ми да се върна на север носи подписа на генерал Лонгстрийт, при това с вчерашна дата!
— Добре тогава, госпожо, взимайте вашите хора и преминавайте. Обаче не мога да ви обещая, че ще бъдете в безопасност оттатък. Все още сте доста далеч от линиите на янките. После да не съжалявате!
— Зная това, сър. Благодаря ви за предупреждението. Хайде, Сиси, ела насам, заедно с Дел и Джералдин.
Тя сви рамене, вирна брадичка и пое, но бавно, много бавно. По нареждане на брат й, хирург в една полева болница, при прехода на север трябваше да използват товарния фургон. Към края на фургона беше привързана дорестата кобила на ефрейтор Рандъл. Щом стигнат до линиите на янките, Рандъл ще прибере кобилата във фургона, за да може да я върне на брат й в болницата край Ричмънд.