Но тогава тя срещна Джеси и той нито веднъж не си позволи да изрази презрение към нейния произход. Дори остана очарован, когато тя му разказа всичко за предшествениците си, само че… сега той се бе озовал на страната на врага, дори я бе предал.
Но въпреки това…
Той се бе оженил за нея, без да й задава излишни въпроси. Това, което се случи между тях, нямаше нищо общо с расовите предразсъдъци, с цвета на кожата, с потеклото. Това бе само израз на противопоставянето на Севера и Юга.
— Сидни, ти си едно глупаво почти бяло дете. Може би тъкмо заради това си толкова прелестна! — обади се Сиси и поклати глава. — И все пак…
— Какво и все пак?
Сиси сви рамене, но продължи да гледа Сидни изпитателно.
— Е, знаеш, че сред белите се срещат хора, които на бърза ръка обявяват някого за чернокож, независимо че кожата му не е съвсем черна. Говоря ти за мулати, на които само някой прапрадядо е бил негър. Или прапрабаба му е била негърка. Нали знаеш, нали разбираш със сърцето си, че се срещат стотици роби, в чиито вени тече кръв, наследена от белите господарите на техните предшественици? А знаеш ли, госпожо Сидни, колко много от белите гледат на хората с примес на индианска кръв като на презрени същества, също като негрите, въпреки че този примес от друга раса може да е съвсем незначителен?
— Сиси, не можеш само заради примеса на индианска кръв в мен да ми влезеш под кожата и да ме превърнеш в бунтар като онази Хариет Бичър Стоу, която написа „Чичо Томовата колиба“ и разбуни както северните, така и южните щати.
Сиси отново поклати глава.
— Сидни, нямам намерение да променям каквото и да било у теб. Искам само да проумееш, че светът може да бъде много жестоко и тежко място за живеене.
— Това го знам.
Сиси погледна пътя пред тях.
— Джеси е истински кавалер. Умее да привлича хората. — Обърна се към Сидни. — И освен това много те обича.
— Може би именно затова предпочита бойното поле пред възможността да си дойде у дома — промърмори Сидни.
— Веднъж и аз се бях влюбила в бял мъж — тихо пророни Сиси.
Сидни знаеше, че Сиси някога е била съблазнена от господаря си. Много не й се искаше да говорят за този болезнен спомен, но все пак промълви:
— Добре, Сиси. Разкажи всичко от самото начало.
— Той ме излъга, твърдеше, че му принадлежа, сетне ме изнасили и аз забременях.
— Сиси! Никога не си ми споменавала, че си имала дете…
— Вече нямам. Наистина се роди живо и здраво, само че още преди раждането бях омръзнала на господаря си и той го продаде.
— О, Сиси, толкова съжалявам…
— Недей. Нали сама виждаш, такъв е животът. Един бял мъж може да съблазни една чернокожа жена, но не е длъжен да се ожени за нея. Можеш ли да си представиш… да продадеш собственото си дете!
— Не, не мога да си го представя — въздъхна Сидни. — Макар че съм чувала за подобни трагични случаи.
— Но за разлика от моята трагедия, при теб всичко беше напълно различно, защото Джеси се ожени за теб и стори всичко, което му бе по силите, за да запази вашето семейство!
— Знам го, Сиси…
— Той щеше да бъде много горд с теб тази нощ.
— Сиси, да не си посмяла да го споделиш с Джеси. Ти въобще не разбираш какво всъщност му обещах. Така че трябва да ми се закълнеш, че дума няма да продумаш пред него.