— Но Иън е много способен офицер, мамо — увери я Тия. — Не се съмнявам, че когато всичко приключи, ще се прибере у дома.
— Да, разбира се. Е, хайде, трябва да вървя, че имам толкова много работа. А ти не бива да се тревожиш ненужно. Познавам и двамата офицери, които ще ни посетят довечера. Между другото, ти също ги познаваш.
— О, така ли? Кои са те?
— Единият е полковник Реймънд Уиър.
— Хм — промърмори Тия. — Е, той е симпатичен джентълмен.
— Не се учудвам, че мислиш така, скъпа. Ти флиртуваше доста дръзко с него.
— Той е привлекателен — кимна Тия.
Реймънд беше висок, строен и очарователен блондин, плантатор, обичаше конете, имението си, качественото уиски и миризмата на кожа. Понякога прекаляваше с уискито, но приятелката на Тия Сали Андерсън й бе казала някога, че всички южняци са любители на бърбъна. Мъжете по принцип често са склонни да се увличат до безразсъдство — каза си тя. Но Реймънд никога не се бе държал обидно с нея, дори и когато беше пиян. Напротив, точно тогава се натъжаваше и изпадаше в меланхолия. Всъщност малко бяха мъжете, които се бяха държали с нея предизвикателно, може би защото Тия винаги бе под закрилата на баща си и двамата си по-големи братя, та дори и на двамата си братовчеди с репутация на буйни глави заради примеса на индианска кръв. Понякога се чувстваше абсолютно защитена и може би затова, както майка й обичаше да повтаря. Тия се впускаше в доста дръзки и предизвикателни флиртове.
Но тя наистина харесваше Реймънд Уиър, дори много го харесваше. Радваше я вниманието, което той й демонстрираше. Естествено преди войната беше чудесно да се наслаждава на ухажването на мъж, на който се възхищаваха толкова много жени. За Тия не бе тайна, че Реймънд копнее да я направи своя съпруга. Само че тя винаги се колебаеше да склони пред молбите му, като продължаваше да флиртува с него, но в същото време поддържаше определена дистанция между тях.
Помагаха ида се въздържа мечтите й да види света. Не можеше да отрече, че Реймънд беше красив, дори обаятелен и подчертано мъжествен, нямаше отблъскващи навици като дъвчене на тютюн, наливане с бира и уиски по цели нощи, само че нейното въображение си оставаше ангажирано с мечтите й от детинство. Искаше й се да обиколи Европа, да се любува на пирамидите в Египет, да пътешества из светите места, завладени преди векове от кръстоносците, да види Партенона в древна Елада.
Но вместо това бе започнала тази ужасна, братоубийствена гражданска война.
— Ще се радвам отново да видя Реймънд.
— Но ще се държиш прилично, нали? — напрегнато я изгледа Тара.
— Прилично ли?
— Бедният човек навремето беше лудо влюбен в теб. Нима си забравила? Така че сега трябва много да внимаваш с него. Не го дразни ненужно.
— Мамо!
— Тия, скъпа моя, искрено съжалявам всеки, който се увлече по теб. Започваш с лек флирт, което само предизвиква мъжете, защото поне отначало се интересуваш от тях, но ако някой започне да ти обръща прекалено много внимание, ти веднага му обръщаш гръб!
— Мамо, престани!
— Но това е самата истина. И тъй като Реймънд избра да воюва на страната на Конфедерацията, дори се изявява напоследък като един от най-ревностните офицери, загрижени за победата на Юга, а баща ти, макар да е неутрален, все пак симпатизира повече на Севера, мисля, че ти не бива да се намесваш в техните спорове, защото така само ще усложниш още повече обстановката.
— Никога няма да причиня неприятности на баща си! — отвърна Тия.
— Войната май те е променила, скъпа моя — усмихна се Тара. — Сега ми се струваш по-зряла. Само че се опасявам, че си престанала да вярваш в шансовете си. Вече започна да се държиш като жена, решила да остане стара мома.
— Никак не е изключено, като се има предвид колко мъже бяха избити в тази война!
— Да, толкова много загинаха — съгласи се Тара. — Но ти си млада. Тия, и ще има още мъже в живота ти. Когато започна да забелязваш кой от местните млади мъже ти обръща внимание, ти започна да сменяш предпочитанията си по-бързо, отколкото президентът Линкълн подменяше своите генерали! Умееше да ги очароваш, но понякога се отнасяше с тях като че са прах от обувките ти.
— Не съм стигала дотам. Само се опитвах да се държа приятелски, да бъда любезна с всички, обаче някои хора са склонни да приемат подобна любезност прекалено на сериозно.
— Да, признавам, че си любезна и състрадателна — кимна Тара и се усмихна. — Само че отсега съжалявам този, който ще се влюби в теб, защото ти рано или късно ще го пратиш по дяволите!