Детската стая беше най-отдалечена от салона. Пълна беше с играчки и детски книжки. Обзавеждането в тази стая но бе променяно от години. На старото място си бяха и люлката, и бебешкото кошче. Не липсваха дори и кубчетата за игра, въпреки че бяха поизтъркани от няколко поколения палавници. Нейните родители вярваха, че децата им ще израснат, ще се задомят и на свой ред ще доведат в тази детска стая своите деца. Дървеното конче все още си стоеше в средата на стаята.
— Шон, не се качвай на кончето без седло — пошегува се тя.
Момчето веднага се настани на кончето. На Ариана й се доспа и Тия побърза да я настани в един от широките люлеещи се столове. Но сърцето на младата жена продължаваше да бие учестено, макар че привидно се стараеше да изглежда спокойна. Той е тук, в къщата. Като гост. Непознатият янки се представи с името си и с военното си звание и сега никои не може да го прогони оттук, нещо повече — той говори приятелски с брат й, а нищо чудно да беседва и с баща й след вечеря.
— Атака! — развика се буйно Шон от гърба на дървеното конче. — Напред, в атака!
Ариана се усмихна сънено на Тия и затвори очи. Сега приличаше на ангелче. Тия продължи да люлее стола, за да я приспи напълно. Но вратата на детската стая внезапно се отвори и тя застана нащрек.
— Тия?
Младата жена въздъхна облекчено. Беше Алайна. Тя също подкрепяше пламенно борбата на Юга срещу Севера, но умееше по-добре от всички наоколо да подрежда живота си, защото нищо не можеше да я сломи. Алайна твърдо вярваше, че скоро ще бъде сложен край на проклетата война.
— Тия, толкова съм ти благодарна! — рече Алайна и влезе в стаята. Тия предупредително опря пръст до устните си, за дай подскаже, че малката Ариана вече е задрямала.
Алайна само кимна и се пресегна да поеме дъщеря си. Сгуши я до гърдите си и се усмихна на Тия.
— Сега съм много щастлива. Някои жени не са виждали съпрузите си от първите дни на тази налудничава война. Господи, аз очаквам с трепет кога Иън отново ще се върне у дома, но през цялото време тръпна ужасена, опасявайки се, че ще…
— …че ще научиш за ново кръвопролитно сражение и ще изтръпваш от страх всеки път, когато четеш следващия списък на загиналите на бойното поле — довърши Тия вместо нея.
— Ще отведа Ариана в леглото в нашата стая — каза Алайна. — После ще се върна за Шон.
— Алайна, моля те, не бързай толкова.
— Нямам много време. Реймънд Уиър и неговият адютант вече пристигнаха в имението. Баща ти и майка ти са се разпоредили и прислужниците са сервирали питиетата в кабинета на баща ти. Майка ти иска всички да слезем долу и да се присъединим към гостите. И Тейлър е тук.
Тия смръщи вежди.
— Ти… всъщност познаваш ли този Тейлър?
— Разбира се — усмихна се Алайна. — Той е втори братовчед на Сидни, Джеръм и Брент. Израснах сред тях, знаеш това. Той често се виждаше с чичо ти Джеймс. Не мога да повярвам, че никога не си се срещала с тях!
— О, срещала съм се с него.
— Кога?
— Ами… било е много отдавна, когато съм била съвсем малка — бързо отвърна Тия. — Разбира се, аз нищо не помня, но поне така ми обясниха.
— Той се е опитал да стои надалеч от Флорида. Дори и сега за него не е безопасно да кръстосва пътищата на щата.