Алайна и Иън седяха един до друг на голямата маса в трапезарията, спокойни, че децата им си бяха легнали. Тия се оказа настанена между Реймънд и Тейлър, а баща й и майка й бяха от другата страна на масата.
Прислужниците поднесоха ордьоврите.
Баща й произнесе молитвата и разговорът се поде отначало около безобидни теми като времето, храната, къщата, Бъдни вечер.
— Тъй като всички очакваме с нетърпение Коледа — заяви Реймънд, след като се сервира основното ястие и всички похвалиха Тара, — струва ми се, че мой дълг като офицер и джентълмен е да ви предупредя, полковник Дъглас, както, разбира се, и вас, полковник Маккензи, след коледните празници да напуснете колкото е възможно по-скоро тази част на щата. Заради коледните празници се отнесохме по-милостиво към врага. Но отношението към онези, които ще бъдат видени след Коледа, ще бъде много по-сурово.
С периферното си зрение Тия видя как Тейлър Дъглас, седнал от лявата й страна, започна да рони хляба с ръка, но промени изражението на лицето си.
— Благодаря за предупреждението.
— Освен това ще конфискуват и собствеността, полковник Дъглас, поне така чух. Може би не е зле да се замислите за някои спешни продажби. Както знаете, подобни неща стават и на север. В Арлингтън беше конфискувана къщата на съпругата на генерал Робърт Лий — северняците отказаха да приемат данъци от когото и да било друг с изключение на собственика и бедната саката лейди, принудена преди това да напусне къщата си, така и не можа да се завърне в нея.
— Боя се, че това беше наистина отвратителен акт — съгласи се Тейлър и погледна през масата към Иън, който му даде знак, че на всяка цена трябва да запазят спокойствие. — Генерал Робърт Лий е велик човек и славен водач и това се признава от приятелите му на север, което прави още по-трудно за тях да приемат факта, че в момента той е техен враг.
— О, те ще го намразят още повече, когато победи Севера! — поклати глава Реймънд. — Обаче всеизвестна истина е, господа, като с тези думи не искам да обидя никого от присъстващите, че с предателите трябва да се отнасяме сурово. Самият аз проявявам интерес към част от вашите имоти, които бих искал да закупя, полковник Дъглас.
— Нищо не е за продан.
— Рискувате да загубите цяло състояние.
— Не е чак такова голямо състояние. Възнамерявам да даря собствеността в южната част на Флорида на моя втори братовчед Джеймс Маккензи. А колкото до дома ми в Кий Уест… армията на Севера вече го използва за свой щаб. Имотът ми на юг от Сейнт Огъстин… е, в момента той се намира в ничия земя. Но все пак ви благодаря за предложението.
— Имам всички основания да вярвам, полковник Дъглас, че европейските сили са готови да признаят Конфедерацията като независим щат, което ще обърне войната в полза на Юга.
— Вече ви казах, сър, предпочитам да изчакам.
— Ние затягаме обръча около вас. Всъщност дори нашите жени успяват да отвличат вниманието и да намаляват бдителността на вашите така наречени войници, сър!
— За какви жени говорите? — намеси се Тара с любезен, но твърд глас, с намерението да предотврати надигащия се спор.
— Госпожо, чух от достоверни източници, че една наша непокорна и смела девойка препуска сред горите, подмамвайки врага, за да го отклони от целта. Казаха ми го хората на капитан Дикинсън. Те са били изпратени да завземат един фургон с доставки за янките и едва не са били пленени от неколцина войници, които внезапно са изскочили, когато една красива амазонка, съвсем го…
Замълча и изгледа поред Тара, Алайна и Тия. Сетне се изчерви.
— Да? — подкани го Тара.
— Е, тя е била като олицетворение на справедливото възмездие, разбира се — отвърна Реймънд.
— Но какво искахте да кажете преди малко? — настоя Тара. Тия се престори, че е погълната от разрязването на домата в чиния си. Усети, че лицето й пламва. Почувства как, докато Реймънд се опитваше да намери подходящите думи, чифт светлокафяви очи се впиват настойчиво в нея.
— Ами, те й казват…
— Как? — нетърпеливо запита Алайна. — Моля ви, полковник Уиър, разкажете ни за тази красива амазонка!
Тия впери поглед в лицето на снаха си. Запита се дали във въпроса на Алайна няма някакъв скрит намек. В началото на войната самата Алайна се бе занимавала с шпиониране и ако не бе заловена от собствения си съпруг, вероятно щеше да бъде екзекутирана. Доколкото тя знаеше, мъжете шпиони биваха наказвани сурово както в Севера, така и в Юга, но въпреки заплахите досега нито една жена не беше осъдена на смърт за предателство.