Брент бе уморен до смърт и премръзнал. Не бе свикнал да посреща Коледа далеч от дома си. За него Коледа обикновено означаваше свеж, прохладен, но слънчев ден. Спомни си синьото море, зелената трева и буйната растителност на Флорида. И цветята. Майка му обичаше растенията, билките и цветята. Тийла винаги имаше разцъфнали цветя за Коледа. Изобилие от цветя.
Ставаше късно. Той бе поканен на вечеря от неколцина офицери, но беше доведено едно момче с признаци на гангрена и Брент не искаше да отлага прегледа му за следващия ден — знаеше, че инфекцията може да се развие много бързо. Наложи се да ампутира крака, колкото и да съжаляваме. Той беше добър хирург, дяволски добър хирург — обикновено успяваше да извърши чудо и да спаси ранения крайник, но в случая гангрената бе в напреднал стадий и ампутацията беше неизбежна. Брент силно се надяваше инфекцията да не се е разпространила по цялото тяло на нещастното момче.
Припомни си миналата Коледа, когато също бе далеч от къщи. Тогава Сидни беше с него. Докато се грижеше за ранения с пет куршума кавалерист от армията на Севера Джеси Халстън, сестра му се бе влюбила в него. Сидни замина за Вашингтон, за да уреди размяна на пленници, беше ранена, докато помагаше на брат им да избяга, а после се омъжи за Джеси Халстън. Брент бе доволен. Харесваше Халстън и бе щастлив, че успя да спаси живота му. Сега Сидни бе отново във Вашингтон, очаквайки завръщането на съпруга си. Дано рангът на Джеси Халстън му позволеше да се върне у дома за Коледа. Дано не лежеше мъртъв някъде по бойните полета…
Брент взе ръжена, разбута огъня и се замисли за войната. Странно — мразеше да се занимава с проститутки и с венерическите болести на мъжете, да изнася лекции за ползата от презервативите. Но по-късно установи, че тази работа не му е вече толкова противна. В крайна сметка проститутките също бяха хора, като много от тях бяха жени с добри, топли сърца, грижовни, понякога тъжни, понякога забавни, всяка със своя човешка съдба.
Признай си, каза си той. Преживяното те промени завинаги. В много отношения. Завинаги щеше да бъде преследван от спомените. Заради Мери.
Беше се грижил за баща й, докато той почина. И с тъга си припомни как смяташе красивата млада дъщеря на полковника за негова любовница и се бе държал като глупак, заради което Мери го бе намразила завинаги.
Разрови яростно огъня — питаше се къде ли е тя тази нощ.
Пламъците избухнаха високо и ярко, разхвърчаха се синкави и червени искри. Брент остави ръжена и сгря ръцете си на огъня. Свали мундира, разкопча горните копчета на ризата си и отиде до елегантната масичка от черешово дърво, на която имаше гарафа с коняк. Наля си една чаша и отново разрови огъня.
— Наздраве, доктор Маккензи. Честита Коледа — пожела си той на глас и изведнъж някой му отговори:
— Наздраве. Честита Коледа, доктор Маккензи.
Брент едва не изтърва чашата, конякът се разплиска, той скочи, обърна се и се втренчи изумено в коридора към спалнята. Тя беше там. Мери. Или войната бе отнела разсъдъка му… Въображението му си правеше жестоки шеги с него. Сигурно вече съвсем бе полудял.
Огромните сребристосиви очи бяха втренчени в него, а косите й се спускаха свободно по снежнобелия пеньоар, който бе облякла.
— Мери!
— Да.
— Какво правиш тук, за Бога? — извика той и свъси вежди.
Тя пристъпи в стаята и посегна към гарафата с коняк.
Стори му се, че ръцете й треперят.
— Имаш ли нещо против? Струва ми се, че не е зле да си налея, докато не си разлял останалото количество.
Той вдигна ръка.
— Налей си — промърмори Брент, без да откъсва изумения си поглед от нея.
Да, това беше тя — от плът и кръв. И зашеметяваща като малка снежна кралица в белия си пеньоар. Ухаеше на сапун и розова вода. На светлината на пламъците косата й изглеждаше мека и копринена като самур. Тя бе истинско предизвикателство за сетивата му. Допреди миг Брент се чувстваше смъртно уморен. Но внезапно се съживи. Беше премръзнал. Сега цялото му тяло пламтеше в огън, сякаш поразено от светкавица. Тя не носи нищо под пеньоара, помисли си той.
— Пак те питам — изрече той. Прегракналият му глас прозвуча много по-грубо, отколкото възнамеряваше. — Какво правиш тук? Как влезе… в тази къща? Как ме откри?
— Не беше трудно да те открия. Просто попитах къде са те прехвърлили. Един от ординарците ми каза, че си настанен в тази къща. Вратата не беше заключена и влязох. Би трябвало да си по-внимателен. Град като Ричмънд гъмжи от бегълци. Някои от тези хора са избягали от Грант и крадат всичко, каквото им попадне. Колкото и да е странно, не всички наши сънародници са благородни войници и лекари. Някои от тях са просто страхливи мародери.