Выбрать главу

— Мери, защо си тук?

Тя изпи коняка си на един дъх и рязко остави чашата на ласата. Беше свела поглед. После вдигна глава и очите й отново срещнаха неговите.

— Ти каза, че съм ти длъжница. Аз винаги си плащам дълговете.

— Какво?

— Разбрах, че си тук. Баща ми… аз съм ти задължена за всичко, което направи за него. Аз… аз винаги си плащам дълговете. Коледа е. Струва ми се, че времето е подходящо.

— Значи… си дошла тук… за да си платиш дълга?

— Да — смотолеви тя, а очите й отново се отклониха от неговите.

Той не можа да се сдържи. Протегна се, сграбчи ръката й и я привлече към себе си. Тя бе съвършено гола под пеньоара. Брент сведе глава и я целуна. Устните й трепереха. Господи, колко са сладки. Целувката му стана по-настойчива. Тя разтвори устни. Тялото й се притисна към неговото, топло, гъвкаво и съвършено. Пръстите му потърсиха гърдите й, наслаждавайки се на усещането на твърдата плът. Той потръпна и слабините му пламнаха.

Но се овладя, бързо се отдръпна от нея и изруга:

— По дяволите, Мери! Не ми дължиш нищо! Когато ти го казах, бях ядосан. Нищо не ми дължиш заради баща си. Какво, за Бога, си мислиш за мен? Че аз няма да помогна на който и да е умиращ човек?

Тя стоеше на крачка от него, трепереща, а очите й блестяха, плувнали в сълзи.

— Длъжница съм ти за това, което направи за него.

Брент пристъпи отново към нея, взе я в обятията си. Повдигна брадичката й и очите им се срещнаха. Устните й трепереха. Усети, че и самият той трепери.

— Мери, Мери! Ти си една малка глупачка. Няма да се любя с теб само защото смяташ, че си ми задължена. Тогава бях разгневен, изпълнен с ревност, наранен… един идиот.

Тя сведе поглед и облегна глава на гърдите му.

— Ще се… ще се любиш ли с мен… ако ти кажа, че просто искам да бъда с теб? Че прекарвах всеки божи ден, откакто си замина, опитвайки се да измисля как да дойда при теб, как да ти кажа…

Гласът й премина в шепот, а той се запита дали бе чул правилно. Пръстите му трепереха, кръвта изгаряше вените му. Обхвана брадичката й и отново повдигна главата й.

— Какво?

— Искам да бъда с теб. Имам нужда да бъда с теб. В този момент не бих могла да съм другаде.

— Мери, не бива да си тук само защото няма къде другаде…

— Не е заради това, глупчо! Искам да бъда с теб. Възхищавам ти се, ти изпълваш въображението ми… аз съм любопитна, за Бога, и освен това го искам. Не ми казвай, че не можеш да ме използваш…

— Да те използвам? — прекъсна я Брент и се намръщи. Но явно тя мислеше за нещо съвсем друго.

— Тук, в болницата. Знаеш, че съм достатъчно компетентна и че мога да предугадя нуждите ти.

— А можеш ли да предугадиш всичките ми нужди? — промърмори по-скоро на себе си той.

— Брент, моля те. Знам, че пристигнах съвсем неочаквано за теб. Но трябваше да дойда тук и се надявах, че понеже е Коледа… е, надявах се, че изпитваш поне нещо към мен.

— Мери, това не е правилно. Ти не си от този тип жени.

— Какъв тип? Чувствена и съблазнителна?

— О, Господи! Мери, повярвай ми… — Замълча и я погледна. Сребристите й очи блестяха, косите й се стелеха по гърба, а пеньоарът разкриваше заоблените гърди и малките им розови връхчета, подчертаваше тънката талия, изящните извивки на бедрата й… — Повярвай ми, ти наистина знаеш как да съблазняваш!

— Брент… моля те…

— За какво ме молиш, Мери?

— Прегърни ме тази нощ. Позволи ми да бъда с теб. Прави…

— Да правя любов с теб?

— Господи, да!

— Но, Мери, утре сутринта…

— Брент! От толкова време планирах това. Но в сънищата всичко беше много по-лесно. Брент… аз сама се хвърлям в обятията ти. Не може да си толкова жесток, че да ме отблъснеш!

Той беше изгубен… или по-скоро най-сетне намери себе си. Не знаеше кое от двете е вярно.

— Бог няма да позволи да бъда жесток — промърмори Брент.

Тя се усмихна, а той я вдигна високо във въздуха. Ръцете й се обвиха около врата му.

— Честита Коледа — нежно промълви тя.

Бе наистина честита. Навън бе студено, но той се чувстваше така, сякаш бе попаднал в рая.

Глава 8

Той бе провалил всичките й надежди, че тази нощ ще успее да заспи.

Докато прекосяваше спалнята си, Тия чуваше отново и отново гласа му, предизвикателен, дори подигравателен. Годайва. Нима бе решил да я заплашва?