Тара се усмихна щастливо.
— Ти си изпратил портрета на снаха ми Тийла, съпругата на Джеймс, малко след като сте се оженили. Преди известно време къщата на Тийла и Джеймс изгоря при пожар. Докато я възстановяваха, тя ни изпрати за съхранение по-голямата част от вещите си, които бяха спасени. Този портрет бе сред тях. Когато чух, че ще дойдеш, си казах, че Тийла ще се радва, ако ти го подаря.
Миниатюрата стигна до Тия. Тя я погледна. Жената на портрета бе фина, руса и много красива. Усмивката й бе миловидна и покоряваща. В очите й сякаш бяха стаени дяволити искрици.
Тя бе неговата съпруга.
Пръстите й изстинаха. Какво значение имаше това? Нали се молеше никога повече да не го види отново? Той не бе сторил нищо друго, освен постоянно да я унижава.
А сега и това.
Двамата бяха споделили интимност, макар и странна, а той беше женен.
Вдигна глава и видя, че Тейлър я гледа. Тия му подаде портрета.
— Много е красива.
Той кимна и се извърна.
— Тия, би ли помогнала с яйчния пунш, скъпа?
— Разбира се, мамо.
— Нека се преместим в музикалния салон, господа.
— И дамите, папа, и дамите! — провикна се Ариана, която се бе настанила в скута на дядо си.
— О, да, и дамите, разбира се. — Джарет се усмихна на снаха си, седнала в другия край на стаята. — Дами, нали ще ми простите?
Всички се засмяха. Въпреки войната в къщата в лицето на двамата полковници от враждуващите армии се усещаше и духът на Коледа.
Изглежда, единствено Тия не споделяше всеобщата радост.
— Добре ли си? — попита я майка й, когато двете отидоха в кухнята при Лили, за да приготвят подноса с чашите с яйчния пунш — някои с уиски, а други — без.
— Да, разбира се, майко, добре съм.
— Полковникът преследва ли те?
— Какво? — виновно попита младата жена.
Дали майка й бе разбрала, че между нея и Тейлър Дъглас има нещо?
— Рей Уиър. Малко го съжалявам. Той не сваля поглед от теб.
— О… да. Отново ми предложи брак.
— И?
Тия сви рамене.
— Припомних му, че сме във война.
Майка й кимна.
— Внимавай с него, скъпа моя. Не го предизвиквай прекалено. И не забравяй, че сега той е много въодушевен от участието си във войната като полковник.
— Какво искаш да кажеш?
— Може да се стигне дотам, че от него да зависи прилагането на законите.
— Но…
— Не се задълбочавай, Тия. Не искам да кажа, че всички военни са лишени от човешки чувства. Нали и брат ти Иън е военен. Но военните пълномощия понякога въздействат по странен начин върху хората. Мъжете винаги са искали повече власт. А ти просто не винаги осъзнаваш собствената си сила.
— Коя е тя?
— Младостта и красотата — усмихна се майка й.
— О, майко…
— Стига, скъпа, каниш се да ми възразиш. Искаш да кажеш, че си въобразявам, защото си ми дъщеря. Но ти просто си много, много красива и всички ще се съгласят с мен. Съвсем очевидно е, че и полковник Уиър е на същото мнение, а пък и…
— Полковник Уиър… и още кой? — рече Тия, изненадана от думите си и още повече изненадана от надеждата, криеща се в тях. — О, Господи, колко глупаво от моя страна и колко лекомислено е да задавам подобни въпроси сред целия ужас на тази война…
— Тия, няма да ти кажа нищо повече. — Тара силно я прегърна. — Хайде да отидем при останалите и да изпеем коледните песни. Денят е много особен, защото всички сте тук — и ти, и Иън, и Алайна, и децата. Няма да позволя този ден да отмине като всеки друг!
Питиетата бяха сервирани и по настояване на баща й Тия седна до майка си на пианото. Те често свиреха заедно, а още по-често пееха заедно. Сценичният опит на майка й, в комбинация с красивото й сопрано, я правеха наистина отлична учителка по музика и Тия осъзнаваше, че двете с майка си достигаха удивителна хармония. Отначало тя бе малко напрегната заради присъствието на Уиър и Дъглас, но не след дълго към тях се присъедини и Ариана със своя детски смях. Скоро и останалите деца запяха коледните песни. В един миг Тия усети, че Тейлър Дъглас я наблюдава с интерес и неволно пръстите й засвириха южняшкия марш „Дикси“. Изпълнението, както и гласът й бяха съвършени, толкова изпълнени с чувства, че караха песента да звучи още по-величествено.
Когато свърши, в стаята настана тишина. Очите й срещнаха тези на баща й и Тия прочете в тях гнева и разочарованието му, задето дъщеря му бе забравила за гостите им, както в за мълчаливото споразумение поне на днешния свят празник да оставят споровете и конфликтите далеч от гостната.