Тогава Реймънд Уиър започна да ръкопляска.
Тейлър Дъглас учтиво се присъедини към него. Останалите ги последваха. Младата жена почувства как кръвта се отдръпва от лицето й, защото видя, че баща й не ръкопляска. Бързо засвири „Тиха нощ, свята нощ“. Ариана се сгуши в скута й и двете запяха заедно. Сладкото малко гласче на детето придаде допълнително очарование на мига. Въпреки това й се искаше да потъне в земята от срам.
Беше съсипала празника.
Щом свърши песента, Тия целуна малкото дете по челото, настани го на столчето пред пианото и се извърна към баща си.
— Извини ме, татко… — смотолеви и изтича навън от стаята.
Не можеше да потъне в земята, но поне можеше да излезе на езда. Да препусне в студения зимен ден, възседнала Блейз, Да се почувства пречистена от свежия въздух.
— Тия!
Не беше гласът на баща й, а на майка й. Младата жена се престори, че не я чува.
Реши да не губи време в преобличане. Излезе от къщата през задната врата и се затича надолу през стръмната поляна към конюшните.
— Какво желаете, госпожице Тия? — попита Били Клауд, един от индианците, работещи в имението на баща й.
— Да пояздя, Били.
— Внимавайте да не преминете границата на имението, госпожице Тия.
Тя се поколеба.
— Защо? Нещо не е наред ли?
Мъжът сви рамене и я погледна с тъмните си очи.
— Това, което не е наред, е войната, госпожице Тия. Миналата седмица бе изгорена къщата на семейство Виши. Никой от военните няма да поеме вината за случилото се, но казват, че господин Виши е продал стадата си не на когото трябва. Внимавайте, докато яздите.
— Ще внимавам, Били, обещавам.
Отиде до клетката на Блейз, сложи й само юздата, без седлото. Излезе от конюшните, махна на Били и препусна към гората.
Сидни бавно се пробуди. Отначало отвори очи — чудеше се защо се чувства толкова замаяна и изтощена…
После изведнъж й стана студено. А не би трябвало. Нали бе Коледа и тя си бе у дома, където трябваше да е топло… у дома, при майка си, при баща си, при семейството си.
Опомни се — беше в съвсем друга къща.
Бързо се надигна и едва тогава се сети, че Джеси се бе завърнал. Припомни си цялата бурна нощ. Спомни си също как я бе сграбчил във ваната, как я бе заплашвал, как я бе обладал. Беше много уморена — бе спала малко, едва се сдържаше да не заспи отново. Но всеки път, когато се унасяше, се сепваше от сладостното усещане, от преживяването да бъде съблазнявана и насън, и наяве. Упреците и обвиненията, които си бяха разменили, ги настройваха един срещу друг повече от когато и да било, но тя все още го обичаше…
Огледа набързо малката спалня и видя, че той е застанал пред камината. Беше облечен в униформата си, а измитата му коса бе пригладена назад. Държеше шапката си, загледан с мрачно изражение в пламъците в камината.
Джеси знаеше, че тя е будна, и тихо заговори:
— Сидни, съжалявам. Господи, наистина съжалявам, но с нищо не мога да ти помогна!
— Да ми помогнеш…
Той се обърна към нея. Истински офицер и джентълмен, галантен, с изправена военна стойка. Тя си припомни как я докосвал през нощта и нещо повече — как я бе гледал, спомни си нежните думи и закачки, които бяха разменяли в миналото.
— Аз гарантирах за теб — продължи той. — Когато се оженихме, се заклех, че ще прекратиш шпионската си дейност. Заклех се в честта си.
Тя сведе поглед. Не знаеше какво да каже и дали простата истина ще бъде достатъчна.
— Джеси, аз не съм направила нищо. Кълна ти се, невинна съм и не съм извършила нищо срещу Севера.
— Ще ми се да можех да ти повярвам.
— Как можеш да твърдиш, че ме обичаш, и в същото време да не ми вярваш! — извика младата жена.
На устните му заигра горчива усмивка.
— Лично съм те виждал как действаш, Сидни. Знам колко страстно си отдадена на каузата си.
— Джеси, не съм те виждала от шест месеца. Напуснах града, за да се видя с брат си Брент.
— Който по стечение на обстоятелствата се оказа в покрайнините на Ричмънд.
— Не съм пренасяла никакви правителствени или тайни военни документи, Джеси. Просто исках да видя брат си. Прехвърлиха го във военната болница, след като дълго бе работил по специален проект…
— Да, Сидни, знам върху какво работи Брент. Не съм изпускал от поглед семейството ти. За щастие — както и за нещастие на толкова много, които бяха убити — армията от Потомак и армията от Северна Вирджиния постоянно се дебнеха. Брент бе изпратен да обучи някои от прославените южняшки воини и да спре надигащата се вълна от венерически болести. Сега се е върнал, за да се грижи за войниците, ранени при постоянните сблъсъци между двете армии. Това обяснява действията ти в миналото. А сега?