— Май е прекалено студено за гмуркане? — попита той.
Тя се сепна и се обърна. В първия миг очите й се разшириха, после се изпълниха с гняв и тя отново се извърна към водата.
— Как ме откри? Били ли ти каза къде да ме търсиш?
Тейлър приближи до дънера, клекна наблизо, скръсти ръце пред себе си и също зарея поглед в кристалната вода. Не я погледна. Нямаше нужда. Сякаш тя се бе запечатала в съзнанието му. Очите й бяха много тъмни, тъмномахагонови, също като тези на баща й — странен каприз на наследствеността, още повече, че мъжете и жените от рода да Джеймс, в чиито вени течеше и индианска кръв, бяха със светли очи — сини или зелени. Цветът на очите и косите й бяха част от красотата й. Очите й изглеждаха безкрайно дълбоки, а цветът им бе в идеална хармония с копринената мека на косата й. Кожата й бе като слонова кост и кадифе, скулите й бяха фини и красиво оформени. Върху страните й бяха разцъфнали нежните листенца на роза, а устните й бяха като кървавочервено вино — плътно, уханно и упойващо. Тейлър съвсем ясно си спомняше вкуса им.
— Нямаше нужда никой да ми казва къде да те търся — рече той. — Не беше никак трудно да те проследя.
— Защо си ме проследил? Излязох от къщата, за да избягам…
— От какво да избягаш?
— Най-вече от теб — заяви тя, обърна се към него и го погледна в очите.
— А може би по-скоро защото не можа да понесеш разочарованието на баща си? — подхвърли той.
Тя бързо се извърна и Тейлър разбра, че е прав. Тя искаше да засегне него и затова изпя южняшкия химн „Дикси“. Но не успя да го уязви — той харесваше песента, — а разстрои Джарет.
— Това не е твоя грижа. Защо си ме последвал? Защо просто не ме оставиш на мира?
— Били смяташе да тръгне да те търси. Каза ми, че те е предупредил да не се отдалечаваш от границите на имението.
Тя поклати глава, впила поглед в лицето му.
— Ти си този, който е в опасност, а не аз. Аз съм на страната на бунтовническата армия. На мен никой не ми е ядосан.
— Боя се, че не е нужно някой лично да ти е ядосан, за да станеш жертва на насилие. Но както ти казах и преди — аз съм ти ядосан.
— Да не би да ме заплашваш?
— О, да. Вече те предупредих.
— Но ти ми обеща, че няма да издадеш тайната ми.
— Докато спазваш обещанието си.
— Казах, че ще го спазя.
— Но дали ще е така наистина? Ти обичаш да си играеш с огъня.
Тия въздъхна.
— Защо когато един мъж се бие за каузата, в която вярва, всички го смятат за герой, а когато една жена иска да направи същото, я смятат за глупачка?
— Не смятам всички жени за глупачки.
— Само мен? Колко избирателно от твоя страна! — Тя сърдито поклати глава и панделката, която привързваше косата й, се разхлаби. Косите се разстлаха по гърба й.
Той се изправи и тръгна към нея, но тя скочи от дънера. Облегна се на близкото дърво. Тейлър протегна ръка и улови една дълга къдрица от косата й. Тя се уви около пръстите му като копринена лента.
— Би трябвало да отрежа тази къдрица, за да те накарам да спазиш обещанието си.
— Баща ми ще те убие.
— За какво — задето съм отрязал кичур от косата ти?
Тя дръпна косата си.
— По-добре да вървим.
— Може би, но след като си поговорим. Кажете ми, госпожице Маккензи, кого познавате по-добре: Уиър или мен?
— Какво, за Бога, искате да кажете с това, полковник? — нетърпеливо попита тя. — Познавам полковник Уиър, откакто се помня — той е приятел на семейството.
Тейлър се наведе към нея и опря свободната си длан върху дървото, на което тя се бе облегнала.
— Не, госпожице Маккензи, не ме разбрахте. Кого познавате по-добре? Имало ли е сериозна връзка между вас двамата?
— Това не е ваша работа, нали така, сър?
— Вероятно.
— Какво ви засяга това?
— Ами аз имам чувството, че започвам да те опознавам доста добре. И след като от собствен опит узнах колко си веща в изкуството да съблазняваш, се чувствам длъжен да попитам. Дали полковник Уиър познава вкуса на устните ти също като мен? Или дали е усещал голите ти гърди в ръцете си…
Тя бе бърза като светкавица. Върху бузата му едва не изплющя звънка плесница, която щеше задълго да му остави червен белег.
Но както осъзна в следващия миг Тия, той я бе предизвиквал нарочно и явно бе очаквал плесницата, защото с мълниеносно движение стисна китката й миг преди тя да го удари.