Тя пое дълбоко въздух.
— Бях, но си тръгнах. Знаеш, че съм страстна привърженичка на южняшката кауза и съм готова на всичко за нея, но едва ли си мислиш, че мога да шпионирам баща си в собствения му дом?
— Тия, не е само това. Аз смятам, че можеш да направиш нещо за баща си, докато все още не е късно.
— Не е късно?
Реймънд нетърпеливо поклати глава.
— Тия, баща ти винаги е бил отцепник. Когато белите отчаяно се бореха да оцелеят по време на войните със семинолите, той остана неутрален, за да подкрепя каузата на природения си брат — каузата на семинолите.
— Внимавай какво говориш, Рей! — тихо го предупреди тя. — Аз обичам чичо си, а баща ми предотврати проливането на невинна кръв по време на войните със семинолите. Освен това трябва да добавя, че синовете на чичо ми служат храбро и честно на Конфедерацията.
— Както знаеш, аз искрено се възхищавам на братовчедите ти — увери я Уиър. — Но мъжете като баща ти подкрепят такива изменници като Дъглас, който служи на врага. Бог вижда, че по-голяма част от индианците притежават достатъчно разум, за да осъзнаят, че янките са тези, които ги избиват.
— А какво ще кажеш за онези, които си смениха униформите след отделянето на Юга? Нима униформите са ги направили по-различни? — запита тя.
— Те са достатъчно умни, за да се бият за родния си щат, за новия живот.
Обаче Тия не вярваше, че ако Югът спечели войната, белите политици ще се загрижат за индианците, които им бяха помогнали.
— Дъглас може да е наполовина семинол или наполовина дивак. Рей, но доколкото знам, е постъпил в Уест Пойнт и е бил военен още преди войната — рече накрая тя.
— Въпросът е, Тия, че той много добре познава нашия щат. Израснал е на тази земя. И е много опасен враг. Дъглас познава блатата, нашия начин на живот, обичаите ни. Ако знаехме какво са замислили янките… ако имахме възможност да спрем Тейлър Дъглас сега… мисля, че това би било много полезно за каузата ни.
— Не мисля, че сега е подходящото време да се опитваме да спрем Тейлър Дъглас!
Тия с ужас съзря, че Тейлър Дъглас е влязъл в гробището и се е облегнал на високия дъб в другия му край. Кой знае откога беше там.
Той се отдръпна от дървото и се запъти към тях.
Рей измъкна сабята си, готов да се бие.
— Приберете оръжието си, сър — презрително процеди Тейлър.
— Ще се бием…
— Не, Рей! — извика тя. — Моля те, Рей, не и тук.
Затича се към него, но Тейлър я хвана за ръката, преди да стигне до Реймънд Уиър.
— Не, Тия — гневно нареди Тейлър. — Това не е твоя работа.
— Това е имението на баща ми!
— Извади си оръжието! — настоя Рей.
— Не, моля ви! — промълви Тия. Ръката на Тейлър продължаваше да стиска нейната и тя го погледна умолително. Очите му, блестящо златисти, сякаш докоснаха нейните.
— Страхливец! — просъска Реймънд.
— Това е имението на баща ми — повтори Тия. — Тейлър…
— Дори и така да е, няма да заставаш помежду ни! — решително отсече Тейлър и стисна още по-силно ръката й.
— Пусни я! — изрева Рей. — Пусни я да си върви! Останалите в тази къща може и да са предатели, но тя не е, и ти заповядвам да престанеш да фамилиарничиш с тази южняшка лейди!
— Тази лейди, която дотолкова цените, че й предложихте да стане шпионка? — грубо попита Тейлър.
— Тейлър, нека да си вървим… — започна тя.
— Ще те пронижа, Дъглас! — не преставаше Реймънд.
— Е, аз ще ти попреча да я нараниш в пристъп на безотговорния си гняв! — отвърна Тейлър, но не пусна Тия. Не извади оръжието си.
Тя се ужасяваше до смърт при мисълта, че всеки миг ще го стори. Въздухът се изпълни с напрежение. Рей бе решен да се пролее кръв.
В двора на семейното гробище!
— Моля ви и двамата — отново опита младата жена, но не се наложи да продължи.
Баща й ги бе видял. Идваше през поляната към гробището. Иън вървеше зад него.
— Господи, престанете! Какво става тук? — гневно извика Джарет и с такава сила бутна боядисаната в бяло врата, че тя увисна на пантите си.
В първия миг никой не отговори. Скърцането на вратата, която се блъсна отново, бе единственият звук.
— Пак ви питам, какво става тук? — настоя баща й. — Полковник, защо сте извадили сабята си в моята собственост?
— Защото е война, сър — отвърна Реймънд, без да откъсва поглед от Тейлър Дъглас. После се обърна към Джарет: — Ние сме във война, сър, а тази собственост се намира в щата Флорида и ние сме във война със Съюза! Полковник Дъглас не би трябвало да се крие в гробището с намерение да шпионира дъщеря ви и мен…
— Дойдох тук, за да посетя гроба на моя прапрачичо — тихо го прекъсна Тейлър. — Тия дойде на гробището след мен, сър, а вие решихте, че тя е сама…