— Но вие с нищо не издадохте присъствието си, полковник! — гневно го прекъсна Уиър и се обърна към Джарет. — Този мъж е заплаха за дъщеря ви, сър! Погледнете как я държи! Трябва да му заповядате да напусне собствеността ви.
Джарет погледна към Тейлър и повдигна вежди. Гостът му пусна ръката на Тия.
— Полковник Уиър — нетърпеливо рече Джарет, — съгласих се да използвате къщата за вашите преговори. Получих уверение, че и двете страни ще се държат цивилизовано.
Реймънд побесня и прекъсна своя домакин, излайвайки като командир пред подчинените си:
— Заповядайте му веднага да напусне дома ви!
— Няма да го направя! — сърдито възрази Джарет Маккензи.
— Защото и вие сте янки, сър!
— Внимавай, Реймънд! — намеси се за пръв път Иън. Тия знаеше, че той ще се съобрази изцяло с волята на баща си.
— И вашият син също е янки.
— Полковник Уиър, Тейлър Дъглас също като вас е гост в този дом.
— Вие отказвате да вземете съответни мерки, така ли? — заплашително попита Уиър.
Тия рядко бе виждала баща си толкова ядосан.
— Повтарям, че сте гост в моя дом също както и полковник Дъглас. Обещах на вашето правителство, Реймънд, че ще бъда домакин на преговорите и те ще бъдат мирни. Ако искате да се биете, предлагам да се върнете на бойното поле.
— Сър, има нещо, което вие постоянно забравяте — това е южен щат. Щат на Конфедерацията. Вие сте против собствената си родина, вие…
— Няма човек, който да е по-отдаден на този щат, полковник Уиър. Всичко, което съм изградил, е плод на мечтите ми. Познавам тази земя не по-зле от вас. Познавам хората и знам колко са уморени от тази война, знам, че те предпочитат да продължат да градят нашия рай, а не да го рушат. Не ме поучавайте за моя щат, сър; аз го познавам толкова добре, колкото и всички останали.
— В такъв случай със сигурност осъзнавате, че може да се окажете под вражески прицел…
— Сър! — гневно го прекъсна Джарет. — Огледайте се. Огледайте се много внимателно. Погледнете надолу към реката, там, където се извисяват боровете. Моят дом е добре защитен.
Уиър много добре съзнаваше истинността на това твърдение. Бавно прибра сабята в ножницата си. Изпъна рамене и се втренчи продължително и заплашително в Джарет.
— Сър, ще съжалявате за този ден. Аз ще си тръгна и поне тази Коледа няма да бъде заплаха за вас. Полковник Тейлър, ще се моля да имам честта да ви убия на бойното поле! Погледнете ме! Аз винаги яздя пред войниците си. — Запъти се към вратата на гробището, после се обърна. Свали шапката си и се поклони на Тия. После продължи към конюшните.
— Аз също ще тръгвам, Джарет — обади се Тейлър. Думите му накараха всички да извърнат погледи от отдалечаващия се Уиър и да ги насочат към него.
— Това не е нужно — възрази Джарет.
— О, тъкмо напротив, сър — увери го Тейлър. — Не бих желал да се каже, че съм стоял безучастно, докато вие сте спорили с един полковник от Юга и сте покровителствали един враг.
— Все още е Коледа — рече Джарет. — Реймънд каза каквото искаше и никой не можеше да му попречи. Но не е нужно и ти да си тръгваш.
— Благодаря ви, но вече е време да тръгвам.
— В такъв случай няма да те задържам.
Висок и тъмнокос, Тейлър Дъглас беше внушителен в тъмносиния си мундир, когато се отдалечи с твърда стъпка малкото гробище.
Младата жена усещаше, че брат й бе озадачен. Баща й се взираше настойчиво в нея.
— Е, дъще, каква бе причината за тази разправия, която не завърши фатално?
Тя отвори уста, за да отговори. Дали да каже на баща си, че Реймънд Уиър й бе предложил да шпионира? Или че се е изненадал от присъствието на Тейлър Дъглас в гробището? Да се опита ли да му разкаже какво се бе случило? Поклати глава, а в гърдите й внезапно се надигна гняв.
— Мъже! — възкликна тя. — Мъжете винаги повтарят едни и същи неща за жените, татко. Ние сме длъжни да бъдем внимателни, да сме дами, да пазим живота! Е, всички мъже са глупци! Те само се перчат със сабите си. Готови са да се сбият като малки деца в прахта. Не ме гледай така, татко. Не бях аз причината за това, кълна се!
Той приближи към нея. Тия прехапа долната си устна и се насили да го погледне в очите. Те бяха тъмни и гневни.
— Ще стоиш настрани от тази война! — грубо й нареди той. Обърна се и с широки крачки се запъти към къщата.
Тя погледна към брат си.
— Иън, казвам ти съвсем честно…
— Ти го чу! — рязко я прекъсна брат й. Погледът на сините му очи се врязваше сърдито в нея, сякаш бе малко дете.
— Иън! Не съм направила нищо! Татко има право да вярва в своите идеали, а Реймънд се държа като пълен глупак, но нашият щат е на страната на Конфедерацията! Откакто са се срещнали, Уиър и Дъглас се държат като двойка питбули. Пак ти казвам, приличат на малки деца, нетърпеливи да се бият!