Иън си тръгна скоро след Коледа. Алайна и децата останаха в къщата за неопределено време. Тия се радваше, че снаха й и племенниците й са в Симарон; тя знаеше, че така родителите й ще понесат по-леко раздялата с нея и Джулиан.
Макар че винаги й бе болезнено трудно да се разделя със семейството си, Тия бе доволна, че Джулиан се нуждае от нея. Тя обаче знаеше, че този път битката, която предстоеше, щеше да бъде много по-различна от схватките и сраженията, с които се бяха сблъсквали досега — това бе директно нападение, целящо да раздели щата Флорида.
Беше особено трудно да остави родителите си, както и да се сбогува с Иън. Винаги се боеше, че го вижда за последен път. Все пак изпитваше облекчение, че той заминава, тъй като не искаше брат й да се сражава във Флорида. Твърдо много хора се бяха озлобили от тази война и бе особено опасно да си войник, когото мнозина считаха за предател.
Тя се надяваше, че Иън ще бъде изпратен на север, по-далеч от Флорида.
Изпитваше особена несигурност при мисълта, че Тейлър Дъглас ще вземе важно участие в това нападение. Той бе получил заповед да се върне обратно във Флорида. Янките смятаха, че военното им присъствие в този щат трябва да се засили. Като кавалерийски офицер Тейлър бе помолил да не се бие в родния си щат, но неговите началници, които от години пренебрегваха молбата му, и този път не я удовлетвориха. Иън много често бе изпращан у дома, тъй като познаваше терена; Тия бе сигурна, че командирите на Тейлър също искаха да се възползват от това, че той познава местността. Той можеше да се придвижва много бързо из щата; вероятно познаваше всяка малка индианска пътека и всеки таен проход в целия полуостров. Тейлър познаваше тресавищата и опасните места, за разлика от останалите си колеги. По този начин се приближаваше достатъчно до позициите на противника, за да събере сведения за силата му и числеността на войската му.
Колкото повече Тия и Джулиан се приближаваха към сборния пункт на войската на южняците, толкова повече тя осъзнаваше, че предстои мащабна битка. Начело на войските на Конфедерацията беше генерал Джо Финегън. Когато федералните сили навлязоха във Флорида, срещу тях той разполагаше само с хиляда и двеста души, разпръснати из цяла Източна Флорида. Генералът побърза да поиска подкрепления и войниците от средната част на Флорида и Джорджия започнаха да се движат на север. Тъй като битката щеше да се състои близо до границата с Джорджия, повечето от войниците бяха събрани сред жителите на щата Джорджия. Към тринадесети февруари генерал Финегън бе избрал позиция близо до Олъстистейшън — естествено защитена местност, която се отличаваше от околните равнини, осеяна с борови гори.
На петнадесети февруари Джулиан и Тия стигнаха до избраната позиция и се заеха с разполагането на полевата болница.
В деня на битката янките вече бяха успели да нанесат сериозни поражения на противника си. Бяха завзели Болдуин — важен железопътен възел по линията от Фернандина до Сидър Кийс и линията от Джаксънвил до Талахаси. Освен това северняците успяха да заграбят складираните там продоволствени запаси на Конфедерацията на стойност половин милион долара.
Но бунтовническите войски се бяха окопали, готови за решителна битка. Отбранителната им линия се простираше наляво от Оушън Понд до едно малко езеро на юг от железопътната гара.
Утрото на двадесети февруари бе много красиво. Ясно, свежо, не много студено, а слънчевите лъчи струяха през клоните на високите борове. Битката започна, когато юниоистите изпратиха разузнавателен отряд.
Генерал Финегън даде заповед за атака, защото бе убеден, че юнионисткият генерал Трумън Сиймор няма да посмее да нападне добре защитените позиции на конфедератите. Както се оказа по-късно, двете войски бяха с приблизително изравнени сили. Федералните сили разполагаха с един кавалерийски ескадрон, три пехотни бригади и шестнадесет оръдия. Конфедератите имаха един кавалерийски ескадрон, две пехотни бригади и три батареи. Федералистите наброяваха около пет хиляди и петстотин войници; числеността на бунтовническата армия бе около пет хиляди и двеста души.
Точно преди дванадесет часа се срещнаха първите кавалерийски отряди от двете страни.
След дванадесет генерал Финегън реши да даде заповед хората му да се срещнат с янките на бойното поле, убеден, че врагът няма да посмее да наближи неговите отбранителни линии.