— Спечелихме, Флорида ще бъде свободна, янките няма да превземат Талахаси, няма да завладеят нашия любим щат!
Отвред ехтяха залпове във въздуха в чест на толкова трудно извоюваната победа.
— Те спечелиха битката — тихо рече Джулиан, — но за нас тепърва започва нощта.
Нямаше съмнение, че битката при Олъсти стейшън бе спечелена, но до крайната победа оставаха още много сражения. Южняците упорито притискаха войските на янките, Само Бог знаеше докъде щяха да стигнат в своето контранастъпление на север.
Нощта се оказа ужасна. След края на сражението дойде ред на претърсването на бойното поле. Джулиан остана да дежури в болницата, а Тия излезе навън заедно с групата на санитарите, за да се опитат да открият има ли оцелели войници сред камарите трупове.
— Госпожице Тия?
Лиам, който се бе научил да язди, въпреки че единият му крак бе ампутиран, се доближи до нея, готов да насочва санитарите, мъкнещи носилки за ранените бойци. Слънцето вече почти се бе скрило, озарявайки хоризонта в кървави отблясъци.
Тия слезе от седлото и се вгледа в униформите на нападалите в окопите тела.
— Повечето са янки — отбеляза Лиам.
— Да, така е — въздъхна младата жена и се обърна към него. — Страхувам се, Лиам, че може да намеря някой от моите познати или роднини.
— Брат ти Иън не е тук — нежно отвърна той. — Нали му наредиха след Коледа да замине за Вирджиния?
— Сигурен ли си? Откъде разбра?
— Плениха един от кавалеристите на янките, който се оказа познат на Джулиан. От него научихме.
Тия внезапно видя друг кавалерист, паднал по лице в калта. Беше в тъмносин кавалерийски мундир, с черна, права и дълга коса…
— О, Господи! — ахна тя и падна на колене до него.
— Тия, нали ти казах, че Иън не е тук.
„Да, но Тейлър Дъглас сигурно се е сражавал днес!“ — крещеше вътрешният й глас.
Докосна тялото и внимателно го обърна по гръб. Кавалеристът изохка. Оказа се жив. Рамото бе разкъсано от куршум.
Не, не беше Тейлър.
— Хайде, да го отнесем назад при Джулиан! — извика тя на Лиам.
Той кимна послушно и подсвирна на санитарите да дойдат с носилка, а Тия унесено тръгна напред. Напред и все по-напред.
Така продължи през цялата нощ, заобиколена от стенещи и умиращи мъже. Помисли си, че никога няма да забрави тези ужасни звуци, които завинаги щяха да ехтят в ушите й.
През следващите шест дни силите на Конфедерацията изтласкаха юнионистките войски на двадесетина километра от Джаксънвил. Битката бе истинска катастрофа за армията на Севера.
Въпреки това победата на Конфедерацията при Олъсти стейшън не повдигна духа на Юга.
През пролетта на 1864 година доставките за армията ставаха все по-оскъдни. Водеха се ожесточени сражения по целия Юг, но повечето от тях бяха изгубени. Блокадата на юнионистите се затягаше; генералите от армиите на Севера обмисляха нови начини да сразят противниците си от Юга. Тактиката на „изгорената земя“ стана много популярна — там, където минаваха войските на янките, оставаха само пепелища.
През седмиците, последвали битката при Олъсти стейшън, Тия нямаше никакво време да се тревожи за останалата част от Конфедерацията. Джулиан се грижеше за най тежките случаи.
През първите няколко дни след битката преместиха хирургията в една стара къща в Лейк сити. Местните матрони идваха да четат на войниците, носеха храна и дрехи, пишеха писмата им.
Една седмица след битката Тия и Джулиан бяха поканени на вечеря в дома на генерал Виктор Роупър — ветеран от Мексиканската война, прехвърлил седемдесетте, страстен привърженик на идеята за независимостта на Юга. На вечерята присъстваха офицери от редовната армия и гражданското опълчение. Местните жители доведоха съпругите и дъщерите си. Не бяха забравени и няколко млади дами от близките градове.
Вечерята приличаше много на някогашните южняшки балове, които Тия бе посещавала преди войната. Младата жена се чувстваше твърде уморена и изтощена за подобни развлечения, но Джулиан я убеди да приеме поканата.
Реймънд Уиър също бе сред поканените.
Отначало тя го избягваше, но се радваше, че е жив, особено след ужасите, на които се нагледа след битката при Олъсти. Полковник Уиър и подчиненото му опълчение бяха взели участие в това сражение. Неговият отряд бе разположен твърде далеч на юг, за да бъде призован в тази битка, но той самият бе препускал с часове, за да пристигне навреме за сражението.
Реймънд Уиър бе особено настоятелен и я преследва, докато тя не се съгласи да го изслуша. Той се извини за неприятностите, които бе причинил по време на Коледа, и каза, че съжалява, задето е помрачил празника.