Тия прие извинението му.
Реймънд не каза, че съжалява за заплахите срещу баща й, нито пък за това, че бе отправил предизвикателство към Тейлър Дъглас. Но той бе толкова искрен и настойчив в извиненията си, че тя нямаше как да не му прости, а освен това изглеждаше толкова отчаян и нещастен, че тя го съжали.
Музикантите бяха от Втори инженерен корпус. Тия танцува с брат си, с повечето действащи офицери и с Рей. Възхищението и явното му преклонение към нея я трогнаха, но тя бе решила, че сега не е време да се взимат сериозни решения. Ядосваше се на себе си, задето продължаваше да се тревожи за Тейлър Дъглас и да се моли да не е сред убитите в битката при Олъсти.
— Омъжи се за мен, Тия — промълви Реймънд Уиър и я погледна напрегнато, докато танцуваха.
— Реймънд, мислиш ли, че баща ми ще ми позволи в този момент да се омъжа за теб? — невинно попита младата жена.
— Ти си навършила двадесет и една години и не си длъжна да споделяш идеалите на баща си.
— Но аз споделям обичта му — тихо отвърна Тия.
— Ако той разбира какво чувствам към теб, със сигурност ще се съгласи.
— Не мога да се омъжа за теб преди края на войната. Имам задължения.
Двамата спряха до масата, на която бе сложена голяма купа с пунш. Той наля две чаши и я погледна сериозно.
— Не бива да вършиш подобна работа, Тия. Това не е подходящо занимание за една млада дама.
Домакинята Амелия Роупър, представителна жена с внушителен бюст, излъчваща достойнство на истинска южняшка матрона, бе застанала до масата и оживено бъбреше с един млад войник. Тя чу коментара на Реймънд и се намеси в разговора им:
— Полковникът е съвсем прав, скъпа моя. Работата, която вършиш, е задължение на санитарите. В болниците във Вашингтон оздравяващите помагат на тежко ранените. Понякога тези с ампутирани крайници могат да заместват медицинските сестри.
— Сестрите никога не стигат, особено тук, във Флорида отвърна Тия. — Сама знаете, че нашите мъже непрекъснато ги местят от щата, за да служат някъде другаде. Дори Джулиан, който се е посветил на грижите за ранените от Флорида, миналата година получи заповед да замине на север. Вярвам, че мога да бъда полезна.
— Нима нашите мъже не се сражават, за да защитят честта на Юга и нашата южняшка женска чест. Тия Маккензи? — възмутено запита Амелия.
— Те се сражават за всички нас — отвърна Тия, изненадана от упрека на домакинята. — А щом те се бият, аз се чувствам длъжна да им помогна с каквото мога.
— Ако се омъжиш за мен, Тия — обади се Рей, — ще се погрижа никога повече да не си принудена да понасяш грозната и непристойна работа около ранените.
— Рей, казах ти го многократно — чувствам, че трябва да върша тази работа. Баща ми, майка ми и братята ми знаят с какво се занимавам и не възразяват. Напротив, горди са от решението ми да се посветя на спасяването на човешки живот.
— Дори баща ти и по-големият ти брат ли, скъпа? — язвително подхвърли госпожа Роупър. — Според мен те ще бъдат много по-щастливи, ако престанеш да работиш, защото повече конфедерати ще умрат.
— Никой не иска да умират хора, госпожо Роупър.
— Нима? Е, и без това нещата в щата са достатъчно зле. Баща ти и брат ти не са единствените предатели сред нас.
— Много от жителите на Флорида бяха против отделянето, госпожо Роупър — напомни й Тия.
— О, знам! И някои от най-блестящите ни военни стратези не успяха да разберат грешките си! — Тя поклати глава, погледна към Реймънд и заговори с горчивина: — Моят съпруг, който е бил изключителен командир на бойното поле, много внимателно анализира битката при Олъсти. Знаеш ли кой е бил начело на един от първите кавалерийски ескадрони на янките? Тейлър Дъглас! Мили Боже, спомням си, че този човек е гостувал в нашия дом. Казват, че се движел като истински дявол, по-бърз и от вятъра. Сега той е предател, срам за Юга, вместо да е героят на Флорида.
Тия не даваше вид, че се интересува от подвизите на Тейлър, но всъщност отчаяно искаше да получи още информация за него.
— Запознах се с полковник Дъглас малко преди Коледа, госпожо Роупър. Впрочем той е роднина на моя чичо, брата на баща ми. Не знаех, че е участвал в битката при Олъсти.
— Бил е в самия център на полесражението и е предвождал атакуващите войски, скъпа моя. Истинско чудо, че не е бил убит.
Благодаря ти, Господи.
Едва не изрече тези думи на глас, но осъзна, че Рей Уиър я наблюдава внимателно.
— Той е предвождал атакуващите войски и не е бил ранен?
— Нито от нашите, нито от собствените си войници — презрително отвърна госпожа Роупър, а после се усмихна. — Чух, че янките са убили почти толкова от собствените си войници, колкото и бунтовници. Млада госпожице, в никакъв случай не бива да се грижиш за ранените янки! Ако продължаваш по този начин, ще умреш, преди да си намерила подходящ съпруг. — Матроната отново изсумтя и поклати глава. — Тази война! Толкова е странно. Нещата отиват на зле… Чухте ли за новата героиня, за която войниците говорят с такъв възторг? Една жена, която препускала из гората, заблуждавайки янките. При това гола, чисто гола, както майка й я е родила. Каква малка мръсница! Годайва! Наричат я лейди Годайва. Ето това момиче никога няма да си намери съпруг! Война е и навсякъде цари пълно безчестие!