— А не е ли по-голямо безчестието на войната, когато видиш младо човешко тяло, разкъсано, окървавено и обезобразено? Има ли по-голям ужас на този свят от унищожението на човешкия живот, разрушаването на мечтите, на семействата… нима смъртта не е една безчестна трагедия? — попита Тия, удивена от възбудата, която внезапно се бе надигнала в гърдите й.
— Най-голямото безчестие е липсата на всякаква чест! Няма нищо по-важно от честта и достойнството! Какво е живот без чест, без изискано общество, без правила, определящи категорично кое е правилно и кое не? За какво да се сражават хората, ако не за качеството на техния живот, за честта и непорочността, за добродетелите на техните майки, съпруги, сестри и дъщери? — Амелия Роупър разгорещено размаха чашата си и властно допълни: — Не е зле да запомните това, млада госпожице!
— Може би и ние имаме някаква представа какво означава чест и състрадание! — отвърна й Тия.
Госпожа Роупър презрително изсумтя и се обърна с гръб към Тия и Реймънд. Рей заговори на Тия:
— Много, много хора не одобряват твоята дейност.
За миг Тия се смрази. За каква дейност намекваше той? Да не би да знае нещо за Годайва?
Не, за присъстващите темата за Годайва не беше нищо повече от предмет на безгрижни светски разговори. Но младата жена успя да си поеме дъх и да се окопити едва когато осъзна това. Чак тогава намери сили да отговори на Реймънд:
— Мога само да благодаря на Бога, че за мен е важно само одобрението на моето семейство, а всички те се гордеят, че помагам на Джулиан.
— Ах, Тия! — Рей хвана ръката й. — Зная, че си загрижена за мен… Усещам го всеки път, когато ръцете ни се докоснат, когато погледите ни се срещнат. Бих искал да мога да те науча кое е добро и кое — не. Не е редно да продължаваш да работиш в онази военна болница. Госпожа Роупър бе напълно права, че мнозина мъже не биха се омъжили за теб, когато си дадат сметка на какви гледки си била свидетел по време на хирургическите операции. Крайно време е да разбереш това… — Той внезапно повиши тон: — Освен това трябва да осъзнаеш, че баща ти не е прав, че той дълбоко се заблуждава.
Тия веднага издърпа ръката си от неговата. Той й говореше съвсем искрено и убедително, но тя бе длъжна да признае пред себе си, че чувствата, които изпитваше към него, бяха ужасно объркани. Преди да започне тази проклета война, тя се отнасяше по съвсем друг начин към него. Дори може да се каже, че го харесваше… че той я изкушаваше. Реймънд обичаше конете, ездата, плантациите, качествения коняк, дори и книгите. Но тази война го бе променила — той продължаваше да й харесва, но вече не беше както някога. Изпитваше известна резервираност към него, но не искаше да го засегне или нарани.
Но не можеше да му прости обидните думи, които изрече по адрес на баща й. Нямаше да позволи на никого да критикува Джарет Маккензи.
— Щом смяташ баща ми за глупак и за непочтен човек, много странно ми се струва желанието ти да се ожениш за мен?
— Но аз те обичам, Тия? — меко отвърна той. — Обичам те както никой друг. — После неохотно добави: — Зная, че има и други жени, които се грижат за нашите ранени. Обаче малко от тях успяват да си извоюват достойно място в изисканото общество.
— Баща ми ме е научил да уважавам достойнството на другите заради това, с което те се занимават, и в зависимост от това как се държат, а не заради парите или именията, които притежават. Може би именно защото е отгледан от жена от племето на семинолите, майката на моя чичо — натъртено произнесе Тия, макар да беше толкова ядосана, че й се щеше да бъде много по-рязка.
— Твоят чичо се опитва да превъзмогне всичко, свързано с неговия произход…
— Но моят чичо се гордее с произхода си.
— Тия! Войните със семинолите приключиха и сега не искам да спорим за тях. Днес всички ние имаме съвсем други проблеми…
— Не, помисли малко, преди да продължиш! Как ще се ожениш за мен, след като в моя род има хора, в чиито вени тече кръвта на червенокожите им предци?