Изми лицето си и приседна на брега. Стори й се, че чу шум.
Не й се бе сторило. Тя замръзна на място. Погледна през Дърветата и зърна сини униформи. Янки.
Сниши се в храстите край водата, близо до заспалия на брега Гили. Възможно бе янките да ги подминат, без да ги забележат.
Ала те бяха близо, твърде близо.
— Капитане, какво ще кажете да спрем и да си налеем вода от потока? — попита единият от войниците.
— Добре, но не бива да се бавим. Казват, че тук е пълно с бунтовници, и ние трябва да ги открием.
— И какво ще стане, като ги открием, капитане? Ще ги избием ли като при онази касапница при Олъсти?
— Ние не сме убийци, редник Лонг.
— Ами ако те вече са полумъртви? — попита мъжът, когото нарекоха Лонг. — Чух, че наоколо има само ранени войници от Конфедерацията.
— Всеки ранен бунтовник трябва да бъде пленен — строго отвърна капитанът.
Тия го чу, че се отдалечава. После до нея достигна смехът на Лонг, който подвикна на един от другарите си:
— Ранени бунтовници. Значи не можем да се разправим с тях така, както те ни избиваха. По дяволите, щом са ранени, може би ще си умрат от раните.
Зад гърба й се чу някакво шумолене. Тия се извърна бързо и видя приближаващия Лиам. Мълком притисна пръст към устните си.
Лиам не бе видял войниците, но усети опасността. Тя му даде знак да изтегли Гили. Той клекна до нея, подхвана Гили под мишниците и се намръщи.
— Къде е Блейз? — шепнешком попита младата жена.
— Чудя се…
— Вземи Гили. Вдигни лагера и тръгнете веднага. Трябва колкото се може по-бързо да стигнете до лагера на Грейнджър.
— А вие какво ще правите? — тревожно попита Лиам.
— Ще отклоня вниманието им с Блейз.
Лиам поклати глава.
— Не, не, и дума да не става. Вашият брат…
— Брат ми няма да разбере.
— Госпожице Тия, аз ще отклоня вниманието им…
— Не! — бързо го прекъсна тя. — Тези янки явно жадуват за кръв. Групата не може без теб. Аз не съм в състояние да помогна на Ханк да вдигне Гили и останалите; затова аз ще отклоня вниманието им. Освен това могат да ме помислят за местна юнионистка, излязла да поязди. Няма да ми се случи нищо лошо. Нужно е само да спомена името на Иън и никой янки няма да е заплаха за мен.
— Не…
— Лиам! Трябва да ме послушаш. Казвам ти самата истина — Янките са сериозна опасност за вас, но за мен не. Аз ще се справя. Ако наблизо има разположен лагер на федералисти, даже мога да получа покана за вечеря.
Тия говореше с безгрижен и уверен глас, но Лиам я изгледа намръщено.
— А къде са дрехите ви, госпожице Маккензи?
— Там, на скалата. А сега, моля те, върви. Измъкни Гили оттук. Погрижи се да стигнете до лагера на Лий Грейнджър и не се тревожи за мен. Аз мога да се справя с всяка опасна ситуация.
Гили внезапно се раздвижи и простена.
— Измъкни го бързо оттук! Могат да го чуят.
Лиам я изгледа сърдито. Тя му се намръщи. Гили пак простена. Лиам се раздвижи и повлече ранения по брега. В това време Тия видя единия янки през дърветата — беше се запътил към потока.
Отначало той не я видя.
Мъжът потопи главата си в потока, после напълни шепите си с вода и жадно отпи. Тия не помръдваше, затаила дъх. Той продължаваше да пие. Отново наплиска лицето си. Накрая вдигна глава.
Не беше много стар, макар и не толкова млад като повечето от бунтовниците, за които тя се бе грижила през последните дни. Имаше кръгло лице с гъста брада и яркочервени устни. Самият той бе доста закръглен.
Тия от доста време не бе виждала толкова пълен войник.
Мъжът се втренчи в нея; тя също се втренчи в него.
Той отвори уста, сякаш да извика. Тя бавно се изправи. Беше по долни гащи и корсет, от който се подаваха розовите връхчета на гърдите й.
— Ъ… здравейте — изпелтечи войникът.
— Здравейте — отвърна тя.
Той продължи да се взира в нея. Секундите се нижеха и Тия се надяваше, че Лиам ще успее да се измъкне.
— Ка-ка-капитане! — извика накрая мъжът.
Тя зачака. Не преставаше да брои секундите. Искаше капитанът да я види.
След минута капитанът се появи. Той бе висок, строен, а слабото му лице бе загрубяло от войната. В очите му бе стаена тъга. Младата жена имаше чувството, че той се бие от избухването на войната. Погледна към нея.