— Господине! — извика Фернан. — Как дръзвате да оскърбявате френската империя?
— Негодник — каза един от работниците. Представителят на строителната фирма придоби изражение, като че се готвеше да отдаде чест.
— Недей, Фернан…
— Лъжете! Не сте чех! Имате ли паспорт, или не?
Отговаряйте!
„Плъх — помисли Равик. — Плъх, който не можеш да удариш. Какво значение има за тоя идиот имам ли или нямам паспорт? Но плъхът е подушил нещо и изпълзява от дупката си.“
— Отговаряйте! — изрева Фернан.
„Къс хартия. Какво значение имаше дали го притежава или не. Този тип сигурно щеше да ми се извини и поклони, ако го имах. Независимо дали съм убил цяло семейство, или ограбил банка — той щеше да ме поздрави. Но днес и Христос ще изгние в някой затвор, ако няма паспорт. Ще го пребият, много преди да стане тридесет и три години.“
— Ще останете тук до изясняване на въпроса — каза Фернан. — Аз имам грижата за това.
Фернан изфуча навън. Вторият чиновник продължаваше да се рови из книжата си. Най-после каза:
— Извинете, господине. Той е побъркан на тая тема.
— Няма нищо.
— Свободни ли сме? — попита един от работниците.
— Да.
— Добре. — Той се обърна към Равик: — Когато дойде световната революция, няма да се нуждаете от паспорт.
— Вижте, господине — каза чиновникът. — Бащата на Фернан е бил убит в Световната война. Затова именно мрази германците и постъпва по тоя начин. — Той погледна смутено Равик. Изглежда се досещаше как стоят нещата. — Безкрайно съжалявам, господине. Ако бях сам…
— Няма нищо. — Равик се огледа. — Мога ли да си услужа с телефона, преди да се върне вашият Фернан?
— Разбира се. Ето го на масата. Но побързайте. Равик се обади на Морозов. Каза му на немски какво се е случило. Помоли го да предупреди Вебер.
— И Жоан ли? — попита го той.
Равик се поколеба.
— Не. Още не. Кажи й само, че съм задържан, но след два-три дни всичко ще се оправи. Погрижи се за нея.
— Добре — отговори без особено въодушевление Морозов. — Добре, Воцек.
Когато Фернан се върна, Равик поставяше слушалката.
— Какъв език говорехте сега? — попита той, като се ухили. — Чешки ли?
— Есперанто.
Вебер дойде още на другата сутрин.
— Ужасна дупка — каза той, като се огледа.
— Френските затвори са все още истински — отговори Равик. — Не са засегнати от манията за човеколюбив. Като в осемнадесети век.
— Отвратително — добави Вебер. — Ужасно е, че попаднахте тук.
— Човек не трябва да прави добро. Отмъщението не закъснява. Трябваше да оставя жената да си умре от загуба на кръв. Живеем в желязната епоха, Вебер.
— В чугунена епоха. Откриха ли нашите приятели, че живеете незаконно тук?
— Разбира се.
— И адреса ви?
— Естествено не. Никога не бих предал стария „Интернационал“. Щяха да накажат съдържателката, че приема нерегистрирани гости. Ще последва и проверка, при която ще заловят цяла дузина бежанци. Този път посочих, че живея в хотел „Ланкастър“. Скъп и много хубав хотел. Живял съм някога там.
— Новото ви име е Воцек, нали?
— Владимир Воцек — засмя се Равик. — Четвъртото име.
— Дявол да го вземе! — каза Вебер. — Какво може да се направи, Равик?
— Нищо особено. Най-важното е нашите приятели да не открият, че съм бил вече няколко пъти тук. Иначе ме чакат шест месеца затвор.
— По дяволите!
— Да. Светът става с всеки изминат ден по-човечен. Живей в опасности, казваше Ницше. Емигрантите живеят така — противно на волята си.
— А ако не открият?
— Две седмици, предполагам. И обичайното изселване.
— А после?
— После ще се върна.
— Докато те хванат отново?
— Да. Но този път мина много време. Две години.
Цяла вечност.
— Трябва нещо да се направи. Така не може да продължава.
— Може. Какво може да се направи?
Вебер се замисли, после каза неочаквано:
— Дюран! Разбира се! Дюран познава много хора и е влиятелен… — Той се прекъсна сам. — Господи, ами че вие оперирахте един от най-важните големци! Онзи с жлъчката!
— Не съм го оперирал аз, а Дюран…
— Дюран не може да каже истината на старика, то се знае — изсмя се Вебер. — Но все ще може да стори нещо. Ще се опитам да го избия на чувства.
— Няма да успеете. Аз му взех неотдавна две хиляди франка. А хора като него не забравят лесно това.
— Ще забрави — заяви весело Вебер. — От страх да не разкажете нещо за незаконните операции. А вие сте правили десетки от негово име. Освен това той се нуждае твърде много от вас.
— Лесно може да си намери някой друг. Бино или някой хирург бежанец. Има достатъчно.