— Да, ангелче! — отговори Уенди с милия, овладян и напълно лишен от предизвикателство тон, с който вече трябваше да се обръща към него.
Препоръката беше на доктор Шърли Винсънт — брачният консултант, която Шейн беше наел. (Клиентелата й се състоеше предимно от филмови звезди и спортни знаменитости и тя не само че правеше посещения по домовете, но и бе съгласна да отлети до всяко кътче на света, стига да й бъде осигурен билет за първа класа.) Та доктор Винсънт бе изтъкнала, че острият тон на Уенди често караше Шейн да се чувства като неин служител. Следователно едно от „упражненията“ на Уенди се състоеше в това да му говори така, сякаш той е „най-обичният й човек в целия свят“. Това бе буквално вбесяващо, особено като се имаше предвид, че през последните дванадесет години тя бе положила максимални усилия да направи съпруга си щастлив, но предпочете да не спори. Защото на този етап бе далеч по-лесно да се престори, че се предава — пред доктор Винсънт и Шейн, — за да се отдаде спокойно на работата си:
— Как си, скъпи? — попита — го с мил тон тя, сякаш не го бе видяла само преди два часа, когато се бе втурнала в апартамента, за да си приготви набързо багажа.
— Бива — отговори Шейн с леко превзетия си глас. А после сигурно също си спомни за препоръките на доктор Винсънт, защото добави: — Любов моя!
— Просто исках да ти кажа колко много ценя факта, че си вкъщи и се грижиш за нашите деца! — изгука Уенди. — Направо не зная какво щях да правя без теб!
— А аз искам да ти благодаря за това, че се трудиш толкова всеотдайно, за да издържаш семейството ни! — изгука на свой ред Шейн, сякаш четеше от специалните картончета.
Като част от тяхната „брачна рехабилитационна програма“ доктор Винсънт ги беше снабдила с два набора картончета, съдържащи благодарствени слова, които двамата би трябвало да втъкават във всеки техен разговор. Единият набор беше озаглавен „осигуряващ парите“, а другият — „осигуряващ грижите за дома и семейството“.
— Обикновено първият набор се дава на съпруга — бе изтъкнала доктор Винсънт с жизнерадостната си, весела усмивка, която разкри идеалните й като мъниста зъби. Доктор Винсънт, която още на първата им среща бе обявила с гордост, че е на петдесет и седем години, имаше стряскащите черти на човек, малко попрекалил с пластичната хирургия. — Но във вашия случай очевидно Уенди трябва да вземе картончетата за осигуряващия парите. Ако това те кара да се чувстваш неудобно, Шейн, можем да поговорим! — отбеляза тя, потупвайки го с ръка, наподобяваща нокти на хищна птица, само че с ярък лак. — Но трябва да подчертая, че напоследък ми се налага все по-често да раздавам първата група картончета на дамите, така че ти със сигурност не си малцинство!
— Може, обаче аз пък върша цялата работа вкъщи! — натърти злобно Шейн. — И съм баща двадесет и четири часа в денонощието, седем дни седмично.
Тук Уенди предпочете да си замълчи, че по-голямата част от тежката работа се вършеше от бавачката госпожа Минивър и от прислужницата.
— Браво на теб, Шейн! — кимна одобрително психоаналитичката. — Отстъпки, Оценяване и Обич — това са трите основни „О“ на всеки брак! И до какво водят те? До Обожание, разбира се!
Уенди се сви уплашено. Погледна крадешком към Шейн, надявайки се, че за него доктор Винсънт е точно толкова абсурдна, колкото и за нея, и че това би могло да се превърне в една от новите им семейни шеги. Ала Шейн се бе вторачил напрегнато в психоаналитичката с победоносното изражение на човек, който очаква всеки момент правотата му да бъде доказана. Стана й ясно, че през последната година бракът им бе преминал от фазата на семейните шеги към фазата на личния ад.
И сега, докато стоеше в тясната тоалетна на самолета, само по чорапогащник и със смъкнати до глезените панталони, тя изрече:
— Благодаря ти за благодарността, ангелче!
— Хубаво — отвърна той намусено, като дете, което току-що е решило да се признае за победено.
Тя въздъхна и попита:
— Шейн, не можем ли да загърбим всичките тези глупости? Не можем ли да се върнем към онова, което бяхме преди?
— Но за мен не се получаваше, Уенди! И ти много добре го знаеш! — изрече той предупредително. — Ще се върнеш ли наистина в събота? Важно е!
„Постоянство, Психология, Признание — помисли си Уенди. — Трите «П» на приветливия брак, за които ни говори доктор Винсънт последния път!“
— Ще се постарая! — отговори на глас тя. — Знам, че е важно!