— Но милионите може да са по-малко от тридесет! Освен това може да се наложи да напусна Ню Йорк и да се преместя в Париж.
— Щом трябва, ще се преместиш в Париж, разбира се! — бе махнала небрежно с ръка Нико. — А когато ти се прииска, винаги можеш да се върнеш.
Този разговор се провеждаше в демонстрационната зала в опушено розово в компанията на Виктори, където Нико в момента си подбираше тоалетите за есента. Веднага след това се появи в един от новите й тъмносини костюми с панталон в момчешка кройка.
— Фантастична си! — възкликна Виктори.
— Всички ли ще носят това този сезон?
— Вероятно. Магазините не спират да ни заливат с все нови и нови поръчки.
— Ето, виждаш ли?! — отбеляза важно Нико, сложи ръце в джобовете си и пое с бавна крачка към огледалото. — Ние сме модерни жени. Ако се налага, преглъщаме и се преместваме в Париж! Страхотно е, не мислиш ли?! Колко хора, според теб, получават такива възможности, а?! Искам да кажа…
Нико като че ли се канеше да й разкрие нещо от особена значимост, но после промени намерението си и започна да си оправя блузката.
— Ти би ли се преместила, ако беше на мое място? — попита предпазливо Виктори.
— Без да ми мигне окото!
— И ще напуснеш Сеймор?
— Още по-бързо! — отсече Нико и се обърна. Изражението й беше само наполовина насмешливо. — Е, ще взема с мен Катрина, разбира се… Важното е, Вик, че си длъжна да се възползваш от предоставилия ти се шанс!
А после я бе осенила идеята, че ако Виктори получи предложението, на което се надяваше, двете ще отидат в „Сотбис“ и тя ще си купи „важно“ бижу, най-малко за 25 000 — за да ознаменува случая. Оттам и споменаването за бижутата.
Таксито взе завоя към Петдесет и седма улица с изсвистяване на спирачките и Виктори притисна пръстите на краката си още по-силно към предната седалка, за да не се строполи настрани. Напоследък Нико действително бе започнала да се държи доста странно, но това сигурно се дължеше на свръхсекретната ситуация в нейната работа. Би било направо невероятно, ако през следващите няколко седмици и тя, и Нико станат едновременно много по-богати и много по-преуспяващи. Нико се канеше всеки момент да заеме поста на Майк Харнес в „Сплач-Върнър“, което би означавало не само по-голяма заплата (вероятно 2 милиона годишно!), но и акционерно участие, както и бонуси, които ще добавят още няколко милиона към редовния й доход. Но докато ситуацията с Нико се държеше в строга тайна, то положението на Виктори се знаеше в целия град. Тази сутрин в „Уименс уеър дейли“ бяха публикували поредната статия за това, как Виктори Форд води тайни преговори с „Би & Си“ за закупуване на компанията й — история, която бе предизвикала интереса дори и на „Поуст“, и на „Дейли нюз“. Виктори не бе споменала и думица пред никого — освен, разбира се, през Нико и Уенди и неколцина ключови хора, като например главната си счетоводителка Марша, но модната преса бе успяла някак си да надуши сензацията, чак до последния детайл. Включително и факта, че тя се намира вече от две седмици в преговори с „Би & Си“ и че е летяла два пъти до Париж за срещите си с тях.
Но пък в модната индустрия и без това нямаше никакви тайни, и на нея изобщо не й пукаше. Всеизвестен факт бе, че този бизнес се подхранва именно от клюките и сензациите, а понякога начинът, по който те възприемат хората, действително бе по-важен от реалността. Така че сега, що се отнася до света на модата, Виктори Форд беше отново хит. Започна се с онази статия в „Уименс уеър дейли“ за това как линията й с аксесоари — чадърите и ботушите за дъжд — се купуват като топъл хляб. А после дойде и признанието, че есенната й колекция е дала цяла нова насока на модната индустрия. Веднага след това последва серията колонки за срещите й с „Би & Си“, организирани не от кого да е, а от самата Мъфи Уилямс. Слава на бога, че имаше за приятелка Мъфи и особено Нико! Защото на пръсти се броят хората, с които човек би могъл да обсъди възможността за правене на милиони долари — а в това отношение Лин категорично отказваше да й помогне.
— Мразя шибаните французи! — бе промърморил, когато се обърна към него.
— Не ми помагаш особено — отвърна.
— Е, трябва да се научиш сама да вземаш решенията си, хлапе!
— Да, това ми е добре известно!
— В подобни ситуации човек първо получава офертата, а после взема решението — бе изтъкнала спокойно Нико.
И Виктори за сетен път си даде сметка, че когато се стигне до важните неща в живота, като например сексът и бизнесът, единствено приятелките ти биха могли да те разберат и да ти помогнат.