— Довиждане, мамо!
Уенди върна слушалката на мястото й върху телефона. Единственото, за което беше в състояние да мисли, бе как Магда й бе казала, че няма търпение да й покаже понито си — а не, че няма търпение да види нея!
Отпусна се бавно на леглото. Децата й бяха съвсем добре и я мразеха. Чудничко! Трябва веднага да се свърже с адвокат. Ръката й се придвижи бавно към телефона и вдигна обратно слушалката. Натисна бутона за включване и си представи, че набира… Но чий номер? Началникът на юридическия отдел, разбира се… Представи си как става и открива номера му в малката синя книжка, съдържаща важните телефонни номера на важните клечки в „Сплач-Върнър“… Но дали са дали и домашния му телефон? И тя набира номера, но не може да уцели правилните цифри и непрекъснато трябва да почва отново и отново…
Събуди се само час по-късно, скимтейки като пребито кученце. Шейн! Децата! Развод! Яростта се надигна бавно в нея и постепенно набра скорост като изпуснат от контрол влак.
После набра телефонния номер, но без да допусне грешка.
— Хотел „Брейкърс“, Палм Бит. Моля, натиснете 1, за допълнителна такса от шестдесет цента…
— Шейн Хийли, ако обичате!
— Ало? — Тонът му… като че ли бе очаквал това обаждане и се бе ужасявал от него.
— Как можа да смениш бравата на апартамента, Шейн?
— Налагаше се. — Вече бе подготвен.
— Защо?
— Тайлър спи! — Обвинително, като че ли тя съзнателно се опитва да нарани собственото си дете.
— И да ми връчиш документите по развода.
— Ще поговорим за това утре. Когато се върнем.
— Ще поговорим за това сега.
— Заспивай, Уенди!
— Не можеш да постъпиш така! Не става! Не е законно!
— Лягай си, моля те!
— Не ти ли пука, че не бях на себе си от страх? И че трябваше да отида на хотел? Изобщо ли не ти пука за мен?
— Ти не си първият човек, на когото се случва подобно нещо. — И какво, по дяволите, би трябвало да означава това? — И можеш да го преживееш.
— Не мога!
— Лягай си! — Щракване.
А после будуване чак до сутринта, по някое време болезнен сън, а след това позвъняването в пет и сега, и сега, и сега…
Уенди погледна през прозореца на таксито.
Магистрала, ширнала се под сутрешното бледооранжево небе. От другата страна на реката слънцето галеше върховете на небостъргачите на Манхатън, обливайки ги целите в злато. Тя потрепери. Очертаваше се хубав ден.
20
На първа страница от неделния „Ню Йорк Поуст“ се мъдреше огромно заглавие: „50-ТЕ НАЙ-ВЛИЯТЕЛНИ ЖЕНИ НА НЮ ЙОРК“. А седнала в офиса на Виктори Форд, вдигнала крака върху стъклената масичка и скрита зад същия този вестник, седеше комедиантката и актрисата Глини Рурк.
— Хей, видя ли това тук? Какво ще кажеш? — подвикна Глини и свали вестника, зад който се показа лице като на херувим, което беше в ярък контраст с характера й, сравняван по-скоро с този на питбул. — На първо място е Хилъри, разбира се, защото, що се отнася до властта, никой не може да се сравнява с бъдещия президент на Съединените щати, но аз пък съм номер шест, което вероятно се дължи на факта, че струвам много пари. Тук пише петдесет и два милиона, което, ако питаш мен, не е точно така. А твоята приятелка Нико е номер осем, добрата стара Уенди е номер дванадесет… а ти, хлапе, си номер седемнадесет! Какво тогава правим ние всичките тук, а?! Би трябвало да сме навън и да превземаме света!
— Точно това правим — отговори Виктори, като надигна глава от рисунката си. Глини беше нейна стара приятелка (стара приятелка, с която се виждаха три-четири пъти годишно, но пък винаги бяха много щастливи от срещата си). Беше се появила на първото й модно ревю и с типичния си размах накрая бе настояла „да поздрави шефа“. В онези години Глини беше просто един от многото добри комици, но през последното десетилетие кариерата й беше скочила до небесата със собственото й телевизионно шоу, списание, а сега и номинация за „Оскар“ в раздела „Най-добра поддържаща роля“ във филма на Уенди „Петнистото прасе“. — Само почакай първо да те облечем за наградите на филмовата академия! — добави тя.
— Дрехи, ха! Мразя ги! — отсече пренебрежително Глини и продължи да чете. — Виктори Форд, четиридесет и три… Между другото, нали нямаш нищо против, че са написали и възрастта ти! Според мен да лъжеш за годините си е гадна работа, щото жена, която лъже за годините си, би могла да излъже и за всичко друго, не съм ли права? „Модната дива, която е най-добрата приятелка на всяка жена в Ню Йорк, се кани да завладее и Европа, когато слее двадесет и пет милионната си компания с конгломерата «Би & Си Лук», за да ни дари с още по-шикозни аксесоари към тоалетите й, които обожаваме!“ Хубавичко написано.