И когато филмите й се проваляха, когато умираха, в продължение на няколко дена след това тя пропадаше в тайната си черна дупка на срама. Защото не филмът се бе провалил — бе се провалила тя. Бе предала не само себе си, но и редица други хора.
— О, Уенди! — изтъкваше в такива моменти Шейн, въздъхвайки отвратено. — Защо изобщо ти пука? Та това е само някакъв си тъп холивудски филм!
А тя винаги се усмихваше и отговаряше:
— Прав си, скъпи!
Но всъщност не беше така. Той грешеше. Разковничето за всичко в този живот се състоеше в това, че трябва да ти пука — наистина да ти пука — за онова, което правиш. Да се отдадеш напълно на страстта си.
Мобилният й телефон иззвъня. Тя го погледна и пошепна на момичетата:
— Това е Шейн!
— Щастливка! — усмихна се Шарлийн и кимна. През последните пет години нито тя, нито Майра бяха имали късмета да се сдобият със сериозна връзка — факт, който като че ли непрекъснато пърхаше на ръба на съзнанието им.
Уенди се изправи и се запъти към коридора, за да приеме обаждането. Подплатените врати на прожекционната зала се притвориха тихо зад гърба й.
— Здрасти! — изрече щастливо в телефона. Това беше първият им разговор през този ден.
— Заета ли си? — попита той, както й се стори — доста хладно.
Не знае ли, че всеки момент ще започне скрийнингът? Може пък да е забравила да му каже.
— Всичко наред ли е, скъпи? — попита тя с топъл, майчински глас.
— Трябва да поговорим.
— Децата добре ли са? Нали с Магда нищо не се е случило?
— Децата са си добре — отговори с нехаен глас той. — Трябва да поговорим. Ние, двамата!
Това не прозвуча никак добре. През главата й запрепускаха десетки сценарии. Някой техен познат е починал; получили са уведомително писмо от данъчните, че трябва да внасят още пари; съдружниците му от ресторанта са го изхвърлили… Уенди вдигна глава. По коридора вървеше с бодра крачка Виктор Матрик. Защо винаги ставаше така, че мъжете и майките като че ли имат някакво шесто чувство, за да тормозят близките си по телефона в най-неудобния момент?!
— Ще ти се обадя по-късно. След вътрешната прожекция — заяви тя с възможно най-нормалния си тон и веднага изключи телефона.
— Здравей, Уенди! — поздрави я Виктор и разтърси ръката й.
— Радвам се да те видя, Виктор! Всички много се радваме, че успя да ни отделиш от ценното си време! — отвърна тя.
Отстъпи крачка встрани, за да го пропусне да влезе първи в киносалона. Настъпи миг на неудобство. Тя беше жена, но пък той беше по-възрастен от нея и имаше по-голяма власт. „Възрастта преди красотата“ — каза си Уенди. И все пак, след толкова години във филмовата индустрия, все още не знаеше как точно да се отнася с мъже като Виктор Матрик — възрастните мъже с авторитет и власт. Тя мразеше мъжкия авторитет. Всеки път, когато й се налагаше да се изправя очи в очи с мъже като Виктор, се чувстваше като малко момиченце, което е принудено да се опълчи на баща си. Отношенията с баща й не бяха никак лесни. Той се държеше хладно и пренебрежително с нея, като че ли изобщо не очакваше от дъщеря му да излезе нещо свястно (и до ден-днешен се удивляваше, че тя не само има работа, а и че изкарва толкова много пари — когато разбра, че Уенди печели повече от три милиона долара годишно, единственият му коментар бе: „Вече не мога да разбера този свят!“). Приятелката й Нико обаче отлично знаеше как да се оправя с мъже като Виктор. Прилагаше метода на тънките ласкателства. Говореше им на тяхното ниво Държеше се така, сякаш бе една от тях. А Уенди никога не можеше да го направи. Знаеше, че изобщо не е „една от тях“, така че бе безпредметно да се преструва.