— Наред ли е всичко? — провикна се Джени от дневната.
— Да, няма проблеми — отговори Уенди, стегна се и се отправи към гостенката си.
Тази вечер на всяка цена трябва да прави секс с Шейн! При това истински! През последните няколко месеца Шейн се беше омързеливил доста по отношение на секса — или може би тя просто го беше разглезила. Благоволяваше да й разреши да му прави свирки, но после й обръщаше гръб и блажено заспиваше. По едно време тази традиция започна да я притеснява, но пък и не й се искаше да го притиска. Когато човек е женен от дванадесет години, не може да не си дава сметка, че всяко семейство преминава през различни фази на взаимоотношенията.
Чу завъртането на ключа в ключалката. И всичко автоматично се върна на мястото си.
В дневната се появи Шейн, излъчващ обичайната си момчешка жизненост. Все още не бе изгубил тена си от коледната им почивка в Мексико, а бузите му бяха порозовели от студа навън. Около Шейн винаги имаше нещо тръпчиво мъжко, което караше цялата енергия в къщата да се раздвижва при неговата поява. Сякаш въздухът се увеличаваше, къщата ставаше пълна.
— Здрасти! — извика той и метна палтото си на един стол.
— Шейн, скъпи! — изгука Джени и потупа мястото до себе си. — Тъкмо си говорехме за теб!
— Сериозно?
Погледна към Уенди. Очите им се срещнаха. Уенди долови някаква стоманена нотка в тях, но реши да не му обръща внимание. Сигурно се чувстваше виновен, че е закъснял за вечеря, и сега очаква от нея да му стъжни живота. Е, обаче тя ще го изненада. Няма да спомене закъснението му. Даже няма и да го пита къде е бил.
— Тъкмо казвах на Уенди каква щастливка е, че има теб! — продължи да флиртува Джени.
Шейн се смръзна, но след малко запита:
— Има ли още вино?
— Тонове — отговори Уенди, — но ако се беше сетил да поръчаш! — Незнайно защо, но внезапно почувства необходимостта да му припомни кой контролира нещата в тази къща.
— Може, но не съм се сетил — отвърна той.
— Е, няма значение — махна с ръка съпругата му. И тъй като изпита лека вина, стана, отиде до кухнята, донесе чаша на Шейн, наля му малко вино и му го подаде.
— Благодаря — кимна той и я изгледа хладно, като непознат.
— Филмът ни ще стане истински хит! — отбеляза Джени, приведе се към Шейн и докосна крака му. — Уенди каза ли ти вече?
— Естествено, че ще бъде хит — отбеляза Шейн и отпи от виното си. — Щом ти играеш в него!
Джени си тръгна след четиридесет и пет минути. Шейн я изпрати до колата й. Когато се върна, над дома им се спусна неочакван хлад.
Без да поглежда към жена си, той се отправи към кухнята и си наля чаша водка.
— Но какво правиш, за бога?! — възкликна Уенди. Прииска й се да го докосне, да оправи нещата, но между тях сякаш се бе издигнала стена. Отказа се и отсече: — Шейн, не знам какъв ти е проблемът, но ти предлагам да изплюеш камъчето!
Той отпи огромна глътка от водката си и заби поглед в земята. Накрая изрече през стиснати зъби:
— Уенди, днес изобщо не се майтапех! Искам развод!
11
„Горката Уенди!“ — помисли си Виктори за хиляден път през тази седмица.
Бяха изминали десетина дена, откакто Шейн бе пуснал бомбата за развода и бе напуснал общото им жилище. Онази вечер Уенди й се бе обадила в единадесет и половина, пияна и в пълен шок, та Виктори се бе принудила веднага да си хвърли палтото върху пижамата и да отиде при приятелката си. За поведението на Шейн не съществуваше абсолютно никакво обяснение, а апартаментът бе с краката нагоре. Магда бе станала и настояваше да знае какво става, а бебето, като че ли долавяше, че нещо не е наред и се опитваше всячески да суче, въпреки че майка му го бе отбила преди повече от година. Кърмата на Уенди бе отдавна пресъхнала, но въпреки това тя позволи на малката си дъщеричка да суче — щом това можеше да я успокои, значи си струваше.