Обърна се и погледна към другия край на тротоара. Надяваше се вече да види високата, импозантна фигура на Кърби. Къде се бави този човек? Ако не се появи още минута-две, ще бъде принудена да си тръгне.
„Не е честно! — помисли си тя. — Просто искам да изживея няколко красиви момента, преди да умра! Преди да остарея толкова, че никой вече да не ми обръща внимание!“
Камбанката над вратата на магазина иззвъня.
— Нико? — извика я нечий мъжки глас.
Нико замръзна на място. Да, неизбежно бе. А всеки момент Кърби ще се появи и всичко ще приключи. Обърна се.
— Здравей, Лин! — изрече с равен тон тя, като че ли изобщо не бе изненадана, че попада на него. Но какво прави този човек чак тук, на Второ авеню?! По-добре да не го пита, иначе и той ще й зададе същия въпрос. И тя какво ще му каже? Че има среща с любовника си ли?
Мозъкът й моментално включи на автопилот.
— Днешният „Ню Йорк поуст“ също не е пропуснал да запечата незабравимата ти физиономия — изрече тя с крива, леко обвинителна усмивка.
— Не изглеждам зле, нали? — отбеляза той и я потупа по рамото с навития си вестник, сякаш беше някое от обичайните му приятелчета за голф. Дали му е известно, че двете с Виктори са приятелки? По-добре да не отваря този въпрос сега. По гърба й преминаха тръпки. Кърби трябваше да се появи вече всеки момент.
— Имам предвид статията за кучетата — добави с хладен тон тя.
Челюстта му се стегна. За Виктори Лин може и да беше „сладък“ и може и да е така, когато поиска. Но дълбоко в себе си Нико подозираше, че от негова страна това е само поза. Лин Бенет беше един хладнокръвен убиец и ако човек искаше да оцелее, по-добре никога да не му пресича пътя.
— Журналистите направиха от мухата слон — отбеляза през стиснати зъби той. — Аз протестирам единствено срещу хората, които не събират изпражненията на кучетата си. Както и срещу градската управа, че вече не си прави труда да налага глоби за подобни провинения.
„Боже, защо изобщо трябваше да повдигам тази тема?“ — помисли си сковано тя. Сигурно сега Лин ще се впусне в пространна тирада за кучешките изпражнения. Трябва на всяка цена да се отърве от него колкото е възможно по-скоро.
Тя сви рамене и отговори със стандартната реплика:
— Знайно е, че никой в тази община не си гледа работата!
Получи се! Той я потупа отново по рамото с навития си на руло вестник и отвърна със стандартната дуплика:
— И нещата ще стават още по-зле, помни ми думата!
Обърна се да си върви и тя изпусна въздишка на облекчение.
— До скоро! — помаха й Лин.
И тя му помаха.
Но внезапно той пак се обърна и попита:
— Абе, така и така съм те видял, какво става там, при вас, в „Сплач“?
О, не! Той иска да говорят за бизнес! Ако сега започнеха да разговарят на тази тема, ще й трябват още най-малко две-три минути, докато се отърве от него. А дотогава Кърби вече при всички положения ще се е появил.
— Защо някой път не вземем да се видим на обяд и да поговорим по този въпрос? — изрече невинно тя, сякаш някога щеше да се случи.
Той обаче не налапа въдицата. Приближи се и се приведе, като че ли се готвеше да си бъбри с нея до края на света.
— Какво мислиш за този Селдън Роуз? — попита шепнешком.
Божичко! Очевидно щеше да се наложи да се въоръжи с търпение и смелост. Въпросът на Лин не можеше да бъде оставен без отговор, но още по-смущаващото в случая бе защо точно Лин Бенет се интересува от Селдън Роуз?! През главата й преминаха няколко възможности, включително и тази Лин да смята, че именно Селдън Роуз ще наследи Виктор Матрик. От тази мисъл не само й прилоша, но и я обзе гняв.
Обърна се. Кърби вече действително вървеше по тротоара, право към тях. Оставаха му не повече от петнадесет метра.
Нико се обърна рязко към Лин, като че ли изобщо не познаваше Кърби. Сърцето й заби право в гърлото. Закашля се и сложи ръка на устата си. После отговори:
— Зависи от това защо искаш да знаеш!
— Просто съм любопитен — отвърна той.
Нико вече усещаше присъствието на Кърби зад гърба си. Уплаши се, че омекналите й крака няма да издържат и ще я предадат.
— Лин! — възкликна зад нея Кърби и тупна Лин по рамото.
Лин се извъртя и изражението му се смени от раздразнение на мъжко задоволство.
— Яяяя! Кърби, приятелю! Здрасти! — извика той и неочаквано демонстрира поведението на двадесет и пет годишен младеж, като вдигна ръката си за приятелско шляпване. Кърби я плесна. После двамата се прегърнаха, потупвайки се по гърбовете.