Нико отпусна глава на седалката зад гърба си. Бе успяла да размени с Кърби само няколко думи тази вечер, при това за по няколко секунди. Но не това бе най-главното. Държеше любовникът й да я види в нейната стихия, в най-добрия й вид — с елегантно вдигната коса и с огърлицата с диаманти и рубини, която си бе купила преди три години, когато бе спечелила премия от половин милион долара.
— Много си красива! — й бе пошепнал тази вечер Кърби, когато тя се бе привела уж случайно към него, за да се поздравят.
— Благодаря! — бе прошепнала в отговор тя, докосвайки го леко по рамото.
Но не само външният й вид бе важен в случая. Нико държеше да покаже на Кърби коя е и колко високо се бе издигнала в този мъжки свят. Искаше любовникът й да я види на шефската маса, седнала не до кого да е, а до самия Виктор Матрик. А и после, на подиума, как получава награда за неуморните си усилия по събиране на пари за компютри по училищата.
Изобщо не се срамуваше от факта, че държи да впечатли любовника си, особено след като отдавна се бе уверила, че не е в състояние да впечатли съпруга си — или поне не и по този начин. Сеймор категорично отказваше да я придружава на подобни събития, изтъквайки, че не желае да бъде възприеман като господин Нико О’Нийли. Някога я болеше и от това, но отдавна го преболедува. Даде си сметка, че няма абсолютно никакъв смисъл да хаби мислите си за нещо, което, при по-задълбочен поглед, се оказваше нищо друго, освен поредния случай на наранено мъжко его.
Нико се помести на седалката на лимузината, постепенно осъзнавайки с пълна сила значимостта на тази вечер. Сеймор не бе присъствал, но това беше без значение. Той и така щеше да се гордее с нея, особено след като му съобщи, че е била поканена на масата на Виктор Матрик и Майк Харнес.
Очите й се присвиха триумфално, когато се загледа през матираните прозорци на лимузината и плъзна поглед към извисяващите се нагоре магазини, подредени по цялото протежение на Пето авеню като бляскави жълти айсберги. Дали да не се обади още сега на Сеймор и да му каже добрите новини — онова, което й бе заявил Виктор? По-добре не. Шофьорът вероятно ще я чуе и после ще клюкарства с останалите шофьори на корпорацията. Нико отлично знаеше, че в този неин свят не може да се довери на абсолютно никого. Бе станала свидетел на множество провалени кариери благодарение на неблагоразумни хвалби. Затова бе за предпочитане да сподели новината със съпруга си лично. Той ще запали камината, а тя ще си свали обувките и двамата ще седнат пред нея и ще си поговорят за случилото се.
Сега Нико си позволи дискретна усмивчица, когато си спомни онзи момент по време на галавечерята, когато Виктор Матрик се бе обърнал към нея и й бе пошепнал: „Бих искал вие двамата със Сеймор да ми дойдете на гости в Сейнт Бартс за уикенда!“ И тя веднага разбра, че това не е покана на любезност, а тайна стратегическа среща, която трябва да бъде скрита от любопитните погледи. В продължение на няколко секунди бе останала замислена и загледа в празното пространство пред себе си. После бе хвърлила поглед на Майк Харнес. В момента Майк тъкмо пъхаше огромна хапка хляб в устата си (храната на тези вечери бе по традиция отвратителна) и изглеждаше крайно раздразнен от факта, че е сложен да седне до гаджето на Селдън Роуз — приятна млада жена в началото на тридесетте, която Майк безсъмнено считаше за кръгла нула.
И тогава Нико си помисли: „Майк, сладурче, много скоро ще ти го сложат! При това яко!“
И именно тя щеше да бъде изпълнителката на тази присъда.
От тази мисъл й прилоша, но едновременно с това изпита и огромно задоволство. Защото, както стана ясно, Майк бе отишъл при Виктор, за да се похвали със срещата в централата на „Хъкабийс“, а самият Виктор е бил отвратен от отявленото му предателство. И тя попи деликатно устните си със скъпата салфетка и отговори също шепнешком: „Разбира се, Виктор! За нас ще бъде огромно удоволствие да се видим!“