Да, тя го беше купила. И в ролята на купувача си мислеше, че е в безопасност.
Майка й е напълно права. Държа се като арогантна глупачка.
Уенди усети как цялото й тяло се стяга. Осъзнаването на тази болезнена истина се плъзна и я обхвана като отрова.
Открай време бе настоявала, че двамата с Шейн имат нов модерен тип брак — бракът на бъдещето! Но всъщност бракът им не беше нищо повече, освен традиционния, само че с разменени роли. И колко пъти бе наричала Шейн уж на шега „перфектната съпруга на един изпълнителен директор“?
Тази фраза задължително бе предизвиквала хихиканията на колегите й по ранг и мълчаливото съгласие на колежките й. Иначе пред Шейн никога не го беше изричала, макар че той сигурно бе доловил тези тайни нападки срещу мъжкото му его. И надали ги е харесал.
Уенди обори глава в ръцете си. Как можа да се случи това?! Кога точно се объркаха отношенията им? Не че не бе искала Шейн да работи. Беше го подкрепяла във всичко, което се бе опитвал да прави. Проблемът бе съвсем простичък — Шейн просто не бе особено добър в нищо. Липсваше му необходимата издръжливост, хранене нереалистични очаквания и не можеше да носи критика. Беше много арогантен. Хората му даваха възможност да направи нещо полезно (обикновено заради нея) и след като той закъсняваше със сроковете и започваше да се кара и да се прави на велик, те просто отказваха да имат каквото и да било общо с него. На Уенди често й се искаше да му обясни, че не е достатъчно талантлив, за да прави подобни сцени, но как се казва такова нещо на друг човек, особено ако си омъжена за него?!
Ами ако наистина зависеха от неговите доходи? Ужас! Щяха да бъдат последните бедняци! Никога нямаше да могат да си позволят всичко това, което имаха сега.
Сега тя огледа с погнуса жалкото подобие на кабинет, пълната липса на ред в него. И останалата част от жилището им беше в този вид — огромно празно пространство, парцелирано със стени от талашит, предназначени да създадат някакво подобие на стаи. В договора й с „Парадор Пикчърс“ имаше клауза, че филмовата компания (или по-точно „Сплач-Върнър“) се задължава да й възстанови петдесет процента от стойността на генералния ремонт на жилището й, но не повече от половин милион долара. Освен това бяха длъжни да й оборудват и лична прожекционна зала. Преди две години тя бе възложила на Шейн ръководството на ремонта (защото си мислеше, че ще бъде добре за него и за егото му — да свърши нещо полезно и реално), но той отново се бе провалил. Веднага бе започнал да се кара с всеки от тримата предприемачи, които бе наел, така че хората издържаха само две седмици и напуснаха. След това бе заявил, че сам ще се справи по-добре от тях. И накрая не направи нищичко.
На Уенди изобщо не й пречеше да се заеме и сама — знаеше, че асистентът й Джош лесно ще й намери нова строителна фирма, но в присъствието на Шейн не смееше да направи нищо. Знаеше, че подобен ход ще го накара да се почувства като провалил се за пореден път, а тя се стараеше да не му натрапва своя авторитет (който се приемаше и без това за даденост, тъй като и без друго тя изкарваше всички пари за семейството). И така, колкото и неудобно да беше, жилището им си бе останало в стария вид. Тя си казваше, че може би така е по-добре — тъкмо няма да принуждава Шейн да се чувства малоценен на фона на нейния (напълно недостижим по негово мнение) успех. В подобен апартамент той можеше да живее с илюзията, че нейното ниво на успех е все още в неговия обхват — или най-малкото, ако някога все пак започнеше да изкарва пари, да го улесни в самозаблудата, че може да си позволи подобен дом.
Е, очевидно нито един от стратегическите й ходове не се оказа достатъчно хитър, за да излъже Шейн Хийли. И сега, останала само с горчивината си, тя се сети, че хората обикновено виждат редица плюсове в житейските промени. Но какви са плюсовете в нейния случай? Да, един от тях бе, че сега, когато него го нямаше, вече нямаше да й се налага да се съобразява с така крехкото му его. Можеше да си позволи да блесне с цялата си сила. И първото нещо, което ще направи, е да направи истински ремонт на жилището си. Ще наеме строителна фирма и вътрешен дизайнер по свой вкус. Може би ще си направи спалнята цялата в бяло. Когато беше малка, непрекъснато си мечтаеше за къща, цялата чиста и бяла, с дълги дантелени завеси. Но когато се омъжи за Шейн, бе принудена да потисне тази своя фантазия, защото веднага схвана, че на него изобщо няма да му хареса.