Но сега вече беше свободна. Душата й се надигна и се огледа предпазливо, като току-що родено пале, запознаващо се с новия въздух. Може пък напускането на Шейн да се окаже не чак толкова лошо. Може пък да се окаже нова възможност, втори шанс да постигне всички онези неща, които се бе постарала да забрави, само и само да живее с Шейн.
Изпълнена с непозната досега решимост, тя взе отново сценария, написан от младата жена на име Шаста, готова да й даде и на нея втори шанс. Уенди си имаше неписано правило — не отхвърляше сценарий, докато не прочетеше минимум двадесет и пет страници от него (някои изпълнителни директори се задоволяваха само с десет, но тя изтъкваше, че ако някой си е направил усилието да напише пълен сценарий, тя пък би могла да се постарае да открие някакви положителни страни в него). Освен това сега не беше време за снижаване на стандартите, а за повишаването им. Отвори папката, готова да се концентрира, но в момента, в който обърна страницата, погледът й неволно падна върху купчина пликове, струпани отдолу.
Затвори папката с дълбока въздишка. Сигурно беше редовната поща, може би от изминалия месец беше оставила Шейн да отговаря за преглеждането на пощата и за плащането на сметките, но сега, когато него го нямаше, прислужницата просто е струпала всичко на бюрото й. Реши да прегледа набързо пликовете и да отдели сметките, с които щеше да се оправи после.
Няколко от пликовете бяха с логото на „Американ експрес“. Загледа се озадачено в тях. Нещо не беше както трябва. Тя имаше само две карти „Американ експрес“ — едната беше черна, служебна (където Шейн беше само вторичен титуляр на сметката, за спешни случаи), а другата платинена, лична. Единият от пликовете беше доста дебел, а останалите четири — тънки. Именно тези, тънките, я притесниха най-много. Те бяха от заплашителните, които банката изпращаше, когато клиентите превишават кредита си. „Не е възможно!“ — помисли си тя и се смръщи, а после разкъса първия плик.
Разпечатката беше от нейната сметка „Центурион“. Хвърли набързо поглед през цифрите, но когато стигна до долу, усети, че й се завива свят. Трябва да има някаква грешка! Цифрата гласеше: 214 О87.53 долара.
Ръцете й се разтрепериха. Не може да е вярно! Очевидно някой счетоводител е допуснал грешка с нулите! После взе дебелия плик, разкъса и него и този път устата й се разтвори в ням писък, когато видя последната цифра.
Имаше начисления на стойност 14 087.32 долара, които си бяха съвсем нормални. Но най-горе в колонката се мъдреше кредит от 200 000 долара, начислен по сметката на Шейн!
Уенди се изправи, пусна листа върху бюрото и се хвана за главата, като че ли опитвайки се да предотврати експлодирането й. Как е могъл да го направи?! Но практически погледнато, е било напълно възможно — той разполагаше със своя собствена карта и единственото, което до този момент го бе възпирало да не го направи, бе фактът, че тя му вярваше. И сега си даде сметка, че не е трябвало да му вярва. Даде си сметка, че някъде дълбоко в себе си още отначало е знаела, че това някой ден ще се случи, беше неизбежно. Интуицията й открай време й беше подсказвала, че някой ден Шейн ще й спретне подобен номер.
Това беше последната капка. Последният пирон в ковчега на техния брак. Дори и до момента да бе имала някакви надежди за повторното им събиране и ново начало, Шейн бе направил всичко възможно да гарантира невъзможността му.
После й причерня и гневът я сграбчи в острите си нокти. Двеста хиляди долара плюс данъците си бяха цели четиристотин хиляди долара! Четиристотин хиляди, спечелени с пот на челото долари! Имаше ли Шейн някаква представа как се изкарва подобна сума пари?!
Ще го убие! Ще направи всичко възможно той да й възстанови всеки цент, ако ще и за това да му трябват двадесет години!
Уенди вдигна телефона и набра мобилния телефон на измамния си съпруг. Въобще не й пукаше колко е рано — беше крайно време да му прочете правата и да се увери, че той си е научил мястото в този свят. Но телефонът, естествено, се включи на гласова поща.
Затвори. Няма да му оставя съобщение. Ще отиде право в квартирата му и ще се изправи очи в очи с него. И ще го стори веднага, както е така, с одърпаната си стара пижама. Гневът я отнесе до спалнята, където нахлузи на бос крак древните си маратонки, които носеше вкъщи.