— Бих пробвала първо в „Дисни“ — насочи я тя.
— Веднага се сещам на кого да звънна — кимна пак Мария. — Обяд?
— Да бе, аз… — започна Уенди, но в този момент телефонът иззвъня.
— Шейн! — изкрещя Джош от външния офис.
Уенди усети как стомахът и отново се свива на топка от ярост. Протегна бавно ръка към телефонната слушалка, но после размисли. Тези семейни спорове не можеха да продължават пред подчинените й. И без това вече бяха започнали да се досещат, че става нещо. Ще се разбъбрят и само след няколко дена всички в „Сплач-Върнър“ ще разберат, че Уенди Хийли се развежда.
— Ще му се обадя по-късно — извика в отговор тя.
Стана, грабна си чантата и излезе в коридора. На минаване покрай асистентите си заяви:
— Отивам да хапна нещо в трапезарията на изпълнителните директори. Връщам се след тридесет минути. Ако ви трябвам, търсете ме по мобилния.
— Не е зле да глътнеш глътка чист въздух — подвикна Мария.
Уенди се усмихна. Точно в това беше проблемът — в тази сграда никъде не можеше да се намери глътка свеж въздух.
Насочи се към асансьора, като си мислеше, че трябва да се обади на Шейн от мобилния си телефон. Но това също беше рисковано — някой може да мине и да дочуе част от разговор, който със сигурност щеше да звучи злобно и отмъстително. И сега, без да мисли, тя влезе в асансьора и натисна копчето за тридесет и деветия етаж — етажът не само на трапезарията на изпълнителните директори, но и на залата им за фитнес, която обикновено никой не използваше. Асансьорът обяви пристигането си на тридесет и деветия етаж с леко иззвъняване и Уенди излезе.
Почти веднага се обърна с намерение да се върне. Но вратите на асансьора вече се затваряха. Но какво прави, за бога? Та тя мразеше тази трапезария! Мотивът за създаването й беше поощряването духа на сътрудничество и приятелство между отделните клонове на конгломерата „Сплач-Върнър“ и съответните им изпълнителни директори, ала за Уенди мястото открай време беше точно толкова ужасяващо, колкото и един училищен стол, където съобразяването с различията в длъжностите и пола беше почти задължително. Равенството между хората беше хубаво като идея, но оставени сами на себе си, човеците деградираха до клишираното поведение на тийнейджърите.
Вратите на асансьора отново се отвориха и отвътре излязоха двама мениджъри от рекламния отдел. Кимнаха на Уенди и тя също им кимна. Да, сега вече наистина се държеше като тийнейджърка, защото не можеше да продължава да си стои така нерешително в коридора. Вече беше принудена да влезе в трапезарията.
„Можеш да го направиш! — каза си тя, като тръгна след двамата рекламни мениджъри. — Отсега нататък животът ти и без това ще се състои в приемане на всякакви предизвикателства!“
„Като например да се храниш сама“ — добави с горчивина сама на себе си. Прииска й се поне да си беше взела някакъв сценарий за четене. Тогава нямаше да й се налага да седи като някое хахо.
Трапезарията беше обзаведена така, че да напомня за парижко бистро. Стените бяха покрити с тъмна ламперия, а масите бяха с покривки на червени и бели точки. Салатите и напитките се поръчваха на сервитьор, но топлият бюфет беше на самообслужване. Днес той предлагаше пилешко, риба (обикновено рибата беше сьомга) и свинско печено. Уенди остави чантата си на една празна масичка в ъгъла до прозореца и се подреди на опашката с усещането, че всички я наблюдават.
Никой не я наблюдаваше, естествено. Трапезарията беше полупразна. Тя си взе дървен поднос, сложи върху него празна чиния и неочаквано се улови, че отново се гмурва в една от най-новите си фантазии. Влиза най-неочаквано в новата квартира на Шейн (за която подозираше, че по някакъв начин плаща точно тя, макар че той не я беше молил за пари) и го заварва в леглото с друга жена! Да, няма да го убива със собствени ръце — ще наеме някой друг да й свърши мръсната работа. Познаваше един тип от мафията, когото преди две години бяха наели за консултант на техен филм. Никой нямаше да заподозре нищо, ако тя помоли да й намерят телефона му. После ще се обади на този човек от монетен автомат в метрото и ще го помоли да се срещнат в „Сбаро“. Ще носи перука, обаче истинска, качествена перука — лошите перуки винаги си личаха. Хората задължително запомняха некачествените перуки. Вероятно ще избере руса. Но не скандинавско русо. Ще се спре на нещо естествено. Може би кестеняворусо.
Разтърсването на подноса в ръцете й внезапно я върна на земята. Някой току-о се бе блъснал в него. Уенди автоматично сведе поглед и върху ръба на таблата зърна нечия мъжка ръка. Беше гладка, добре оформена и с лек, приятен тен. Внезапно тази ръка я накара да си помисли за секс. После вдигна очи и замръзна на място. Ръката принадлежеше на Селдън Роуз.