— Още се надяваш, че нещата могат да се оправят, нали? — попита той.
— Ами просто… нищо не разбирам — отвърна безпомощно тя и се отпусна назад в стола си.
— Той какво казва?
— Не казва нищо. Освен, разбира се, че всичко било свършило.
— Пробвахте ли брачен консултант? — попита Селдън.
— Той отказва. Твърди, че нямало никакъв смисъл.
— Е, според него сигурно е така.
— Бяхме заедно повече от дванадесет години — поясни Уенди. Селдън се смръщи съчувствено и отбеляза:
— Господи, Уенди! Много съжалявам за теб! Та вие буквално сте израснали заедно!
— Ами… — усмихна се горчиво тя. — Аз израснах, да. Но що се отнася до него, дълбоко се съмнявам.
Селдън кимна мъдро и попита:
— Не искам да бъда нахален, но той какво работеше?
При обичайни обстоятелства тя щеше да застане в отбрана при този въпрос. Можеше да отговори, че Шейн е сценарист (като удобно забрави за определението „провалил се“) и че сега е зает с откриването на ресторант. Но внезапно усети, че вече въобще не й пука. Затова отговори с истината:
— Нищо. Никога нищо не е работил.
— Е, това вече никога не съм можел да го разбера! — отбеляза Селдън.
Уенди се изсмя и отбеляза:
— С майка ми сте на едно мнение.
Устните на Селдън се извиха в иронична усмивка. Досега никога не бе обръщала внимание на устните му. Бяха сочни и леко извити, подобно на две тъмнорозови възглавнички. Прекрасни устни за целуване.
— Да, вече ми е съвсем ясно през какво преминаваш — отбеляза той. Вдигна ръка към косата си и втъкна един непокорен кичур зад ухото си. Усмихна се. Отново онова познато сексуално напрежение. Дали не се дължеше на неочаквания факт, че тя вече е свободна? Да не би вече да излъчва някакъв особен, нов вид аромат? — Имаш чувството, че вътрешностите ти са пълни с натрошено стъкло!
Тя кимна. Да, точно така се чувстваше. Какво облекчение да знае, че не е сама в страданието си! Че не се е побъркала!
— Знам, че е много трудно, но ето какво трябва да направиш сега! — продължи той. — Трябва да вземеш решение и да се придържаш към него! А после да продължиш напред. Независимо колко гадно се чувстваш, дори и ако той поиска да се върне и дори и да го направи, ти се придържай към решението си! Имай предвид, че ако някой веднъж те предаде, няма да се поколебае да те предаде и втори, и трети път!
Тя не отговори нищо. Само продължи да се взира в очите му. После той вдигна вилицата си и добави:
— Този урок съм го научил по трудния начин, върху собствен гръб!
— Човек обикновено си мисли, че с годините животът му ще става по-лесен, но истината е, че става по-труден — каза тя, опитвайки се да се държи така, сякаш нищо не се е случило.
— Да, но не става така, нали? — пошепна той и я погледна с такава тъга, че тя едва не ахна от изненада.
После постави в устата си хапка от прочутия ростбиф. Докато дъвчеше, си мислеше за това, как си въобразяваш, че познаваш някой човек, а после внезапно установяваш, че изобщо не си бил прав. Селдън Роуз бе преживял огромна болка. Защо никога досега не го бе виждала от този ъгъл? Вероятно и той се бе заблуждавал за нея.
Може и само да си въобразява, но я осени мисълта, че двамата със Селдън си приличат. При това в много отношения.
Какво ли ще е да си омъжена за Селдън Роуз?
Нахраниха се, а после се запътиха заедно към асансьора.
Селдън започна да говори за телевизионното шоу, върху което в момента работи. Уенди кимаше ентусиазирано, но не го слушаше особено задълбочено. „Какво ли ще стане, ако по някаква странна приумица на съдбата двамата се съберем? — мислеше си тя. — Вярно е, че съвсем доскоро се мразехме, но дали това не се е дължало на факта, че дълбоко в себе си сме усещали някакво привличане?“ Човек непрекъснато вижда подобни неща. Предимно по филмите, разбира се. Но това не означава, че не могат да се случат и в реалния живот.
Прехапа отвътре устните си. Ако нещата се наредят точно така, значи цялото онова фиаско с Шейн все пак е имало някакъв смисъл. Всички около нея твърдяха, че на човек му трябват години, докато се съвземе от развода си, но ако не са прави? Ами ако веднага след това срещнеш подходящия човек и започнеш с него по-щастлив и по-спокоен живот? Къде е писано, че човек непрекъснато трябва да страда? Тя беше добър човек. Мил, нежен и щедър. Защо пък да няма и тя спокойния, пълен с любов и щедрост живот, който заслужава?!