В четирите продълговати товарни отсека имаше десетки хиляди тела. Всички бяха човешки. Всички бяха голи. Всички бяха безжизнени.
— И довършихте ли инспекцията си на НСТК „Сайгон Мару“, велики инквизиторе? — попита кардинал Лурдъсами.
Мустафа осъзна, че дълго е мълчал, обсебен от демона на този ужасен спомен.
— Довършихме я, Ваше високопреосвещенство — с гърлен глас отвърна той.
— Заключенията ви?
— На борда на товарния кораб НСТК „Сайгон Мару“ имаше шейсет и седем хиляди осемстотин двайсет и седем човешки същества — каза великият инквизитор. — Членовете на екипажа бяха четирийсет и един. Открихме труповете на всички им. Бяха насечени и разкъсани като жертвите в Арафат-кафийе.
— Нямаше ли оцелели? Никой ли не можеше да бъде възкресен?
— Не.
— Според вас, кардинал Мустафа, демонът на име Шрайка ли е отговорен за смъртта на членовете на екипажа на НСТК „Сайгон Мару“?
— Според мен е така, Ваше високопреосвещенство.
— И според вас, кардинал Мустафа, Шрайка ли е отговорен за смъртта на останалите шейсет и седем хиляди седемстотин седемдесет и шест души, открити на борда на „Сайгон Мару“?
Мустафа се поколеба само за миг.
— Според мен, Ваше високопреосвещенство… — той обърна глава и се поклони към седналия на стола мъж, — …Ваше светейшество… смъртта на останалите хиляди мъже, жени и деца, открити на борда на НСТК „Сайгон Мару“, не е предизвикана от рани като на жертвите на Марс.
Кардинал Лурдъсами пристъпи напред и робите му прошумоляха.
— А според вашите съдебномедицински експерти от Светата служба, кардинал Мустафа, каква всъщност е причината за смъртта на човешките същества, открити на борда на онзи товарен кораб?
Докато отговаряше, великият инквизитор гледаше надолу към пода.
— Ваше високопреосвещенство, нито съдебномедицинските експерти от Светата служба, нито колегите им от мирския флот бяха в състояние да открият каквато и да е причина за смъртта на тези хора. Всъщност… — Мустафа замълча.
— Всъщност — продължи вместо него Лурдъсами, — за смъртта на откритите на борда на „Сайгон Мару“ трупове… освен екипажа… не е имало ясна причина, нито пък са проявявали признаци за смърт, нали така?
— Точно така, Ваше високопреосвещенство. — Очите на Мустафа обходиха лицата на присъстващите в параклиса.
— Те не бяха живи, но… не проявяваха признаци за разлагане, посиняване, мозъчно разпадане… нито един от характерните признаци за физическа смърт.
— И все пак не са били живи, нали? — попита Лурдъсами.
Великият инквизитор поглади бузата си. — Поне ние не успяхме да ги съживим, Ваше високопреосвещенство. Не бяхме в състояние да установим следи от мозъчна или клетъчна активност. Те бяха… спрели. — И какво направихте с товарния кораб НСТК „Сайгон Мару“, кардинал Мустафа?
— Капитан Уолмак остави част от екипажа на „Ибрид“ на борда му — отвърна великият инквизитор. — Незабавно се върнахме на Пацем, за да докладваме. „Сайгон Мару“ се движеше с традиционен хокингов двигател, ескортиран от четири фотонни кораба. Би трябвало да пристигне в най-близката система на Мира с база на мирския флот… системата на Бърнард, струва ми се… след… хм… три стандартни седмици.
Лурдъсами бавно кимна.
— Благодаря ви, велики инквизиторе. — Външният министър се насочи към стола на папата, коленичи към олтара и се прекръсти, докато пресичаше пътеката. — Ваше светейшество, предлагам да изслушаме Нейно високопреосвещенство кардинал Дю Нойе.
Папа Урбан вдигна ръка, сякаш за благословия.
— С удоволствие ще изслушаме кардинал Дю Нойе.
Мислите на Кензо Исозаки блуждаеха. Защо им разказваха всичко това? Каква полза имаха ръководителите на Търговския мир да го чуят? Кръвта му се бе смразила от смъртната присъда на адмирал Алдикакти. Нима съдбата на всички им щеше да е същата?
Не, съзнаваше той. Алдикакти беше осъдена на отлъчване и екзекуция заради обикновена некадърност. Ако се готвеха да обвинят Мустафа, Пели Коняни, самия него и другите в различни видове измяна… бързата, проста екзекуция щеше да е последното нещо, което ги очакваше. Машините за болка в замъка Сант Анджело щяха да бръмчат и скърцат векове наред.
Кардинал Дю Нойе очевидно бе решила да се възкреси като старица. Подобно на повечето по-възрастни хора, тя изглеждаше в отлично здраве — всичките и зъби бяха на мястото си, почти нямаше бръчки, тъмните й очи бяха ясни и блестяха, — но също предпочиташе да я виждат с бялата й коса — подстригана съвсем късо — и с кожа, силно опъната върху острите й скули. Тя започна без встъпителни думи.