— Не — отвърна кардинал Дю Нойе. — Работата ми като префект на Cor Unum е просто да осигурявам на Opus Dei транспортните средства, необходими за изпълнението на задълженията им. Местоназначението на корабите и случилото се преди да станат необходими корабите ми не е… никога не е било… моя грижа.
Исозаки се отпусна на едно коляно на каменния под, не за да се помоли, а защото просто повече не можеше да стои прав. „От колко векове, о, богове на моите предци, съучастниците в масови убийства са отговаряли по същия начин? от Хорас Гленън-Хайт. От легендарния Хитлер. От… откакто свят светува.“
— Благодаря ви, кардинал Дю Нойе — каза Лурдъсами.
Старицата отстъпи назад.
Невероятно, но папата се изправи и закрачи напред. Бечите му пантофки издаваха тих звук по каменния под. Негово светейшество мина между зяпналите го присъстващи — покрай кардинал Мустафа и отец Фарел, покрай кардинал Лурдъсами и монсиньор Оди, покрай кардинал Дю Нойе и безименния монсиньор зад нея, покрай стълбовете, до които бяха стоели офицерите от мирския флот, покрай ръководителите на Търговския мир Арон, Хей-Модино и Анна Пели Коняни, за да се приближи до Исозаки, който бе коленичил и пред очите му танцуваха черни петна.
Негово светейшество постави ръка върху главата на мъжа, който в този момент обмисляше възможността да го убие.
— Изправете се, синко — нареди убиецът на милиарди хора. — Изправете се и слушайте. Заповядваме ви.
Исозаки се изправи, като се олюляваше. Ръцете му бяха изтръпнали, сякаш някой бе стрелял по него с неврален зашеметител, но знаеше, че му изневерява собственото му тяло. Не можеше да стегне пръсти около чиято и да е шия. Беше му достатъчно трудно дори да стои изправен, Папа Урбан XVI протегна ръка, постави я на рамото му и му помогна да се задържи.
— Слушай, братко во Христе. Слушай.
Негово светейшество обърна глава и наведе тиарата си напред.
Съветник Албедо пристъпи до ниската платформа и започна да говори.
— Ваше светейшество, Ваши високопреосвещенства, почитаеми ръководители на Търговския мир — каза мъжът в сиво. Гласът му бе също толкова гладък, колкото и косата му, като сивия му поглед, като коприната на сивата му пелерина.
Кензо Исозаки потръпна. Той си спомни за агонията и срама, когато Албедо бе превърнал кръстоида му в извор на болка.
— Кажете ни кой сте, моля — с най-приветливия си глас изтътна Лурдъсами.
„Личен съветник на Негово светейшество папа Урбан XVI“ — очакваше да чуе Кензо Исозаки. Десетилетия наред се носеха слухове за сивото присъствие на Албедо. И никога не го бяха определяли по друг начин, освен като „личен съветник на Негово светейшество“.
— Аз съм изкуствено творение, киборг, създаден от елементи на ИИ Техноцентър — отвърна съветник Албедо. — Тук съм като представител на тези елементи на Техноцентъра.
Всички в параклиса, освен Негово светейшество и кардинал Лурдъсами отстъпиха назад от Албедо. Никой не проговори, никой не ахна и не извика, но животинската миризма на страх и отвращение в малкото помещение не би могла да е по-силна, дори Шрайка внезапно да се бе материализирал сред тях. Кензо Исозаки усети, че пръстите на папата се стягат на рамото му и се зачуди дали Негово светейшество е в състояние да почувства ускорения му пулс през плътта и костта.
— Човешките същества, транспортирани от световете, изброени от кардинал Дю Нойе, станаха… безжизнени… с помощта на техника на Техноцентъра и се съхраняват с методи, разработени от него — продължи Албедо. — Както съобщи кардинал Дю Нойе, през последните седем години по този начин бяха обработени приблизително седем милиарда нехристияни. През следващото стандартно десетилетие по подобен начин трябва да бъдат обработени още четирийсет-петдесет милиарда. Време е да обясним причината за този проект и да посочим вашето пряко участие в него.
Кензо Исозаки си мислеше: „Човешката скелетна структура може да се зареди с мощен експлозив на протеинова основа, толкова фин, че дори сензорите на швейцарската гвардия не са в състояние да го засекат. Трябваше да го направя преди да дойда тук.“
Папата пусна рамото на Исозаки и тихо се насочи към платформата, като докосна ръкава на робата на съветник Албедо, когато минаваше покрай него. Негово светейшество седна на стола си. Тънкият му глас звучеше спокойно.
— Бихме искали всички вие внимателно да слушате — каза папата. — Съветник Албедо говори по наше нареждане и с нашето одобрение. Продължете, моля.
Албедо леко наведе глава и се обърна към зяпналите го сановници. Дори войниците от папската охрана бяха отстъпили назад към стената.