Всички знаете, че отначало кръстоидът не е имал успех. Преди Падането хората, възкресявани от този симбионт, бяха видиотени и безполови. Кръстоидът — нещо като органичен компютър, в който се съхраняват неврологичните и психологични данни за живото човешко същество — възстановяваше тялото, но не и пълния интелект и личност. Той възкресяваше плътта, но открадваше душата.
Произходът на кръстоида тъне в загадъчност, но ние, Хуманистите в Техноцентъра смятаме, че е бил разработен във вашето бъдеще и пратен назад във времето през хиперионските Гробници на времето. В известен смисъл той е бил пратен, за да го открие младият отец Ленар Хойт.
Неуспехът на симбионта се дължеше на обикновените изисквания за съхраняване и възстановяване на информация. В човешкия мозък има неврони. В човешкото тяло има приблизително 1028 атома. За да възстанови мозъка и тялото на човешкото същество, кръстоидът трябва не само да пази информацията за тези атоми и неврони, но и да помни точната конфигурация на постоянния холистичен вълнови фронт, който съставлява човешката памет и личност. Освен това трябва да осигурява енергия за преструктурирането на тези атоми, молекули, клетки, кости, мускули и спомени така, че организмът да се прероди като същия индивид, живял преди в тази телесна обвивка. Сам, кръстоидът не е в състояние да се справи успешно с тази задача. В най-добрия случай биомашината може да възпроизведе грубо копие на оригинала.
Но Техноцентърът притежаваше компютърната способност да съхранява, възстановява и преструктурира тази информация във възкресено човешко същество. И ние го правим вече три века наред.
Тук Кензо Исозаки долови паника в погледите, разменени между кардинал Дю Нойе и кардинал Мустафа, между отец Фарел и монсиньора, който бе секретар на Дю Нойе.
Това беше ерес. Това бе светотатство. Това беше краят на тайнството на възкресяването и ново начало на царството на физическото и механичното. Самият Исозаки усети, че му се гади. Той погледна към Хей-Модино и Пели Коняни и видя, че колегите му се молят. Арон изглеждаше така сякаш бе в шок.
— Възлюбени чеда — каза Негово светейшество. — Не се съмнявайте. Не предавайте вярата си. С мислите си в момента вие предавате нашия Господ Иисус Христос и Неговата Църква. Чудото на възкресението не е по-малко чудо, само защото тези приятели, някога известни като Техноцентъра, са ни помогнали да го разберем. То е дело на Иисус Христос Всемогъщи, който е насочвал тези други Божии чеда — тези творения на нашия Бог чрез Неговите най-достойни инструменти, човешката раса, — за да открият собствените си души и спасение. Продължете, г. Албедо.
Албедо изглеждаше леко развеселен от шокираните изражения на присъстващите. Но когато отново заговори, гладкото му лице се отпусна в спокойна любезност.
— Ние дадохме на човешката раса безсмъртие. В замяна не поискахме нищо друго, освен таен съюз с човечеството. Единственото ни желание е да сме в мир със собствените си създатели.
През последните три века нашият таен съюз беше изгоден и за ИИ, и за човечеството. Както каза Негово светейшество, ние открихме нашите души. Човечеството намери покой и стабилност, с каквито историята му не можеше да се похвали хилядолетия наред… а може би и никога. И признавам, съюзът беше полезен за моя елемент от Техноцентъра, групата, известна като Хуманистите. От малка, презряна фракция ние се превърнахме — не в управляваща партия, защото нито един от елементите не управлява Техноцентъра — в основен елемент, необходим за постигането на съгласие. Нашата философия се приема от почти всички по-рано воюващи помежду си групи.
Но не от всички.
Тук съветник Албедо престана да крачи и се изправи точно пред олтара. Той премести поглед от лице на лице и сивите му очи станаха мрачни.
— Елементът на Техноцентъра, който се надяваше да се избави от човечеството — елементът, съставен от някои бивши Абсолютни и пронанотехнологични еволюционисти, — изигра своя коз с детето на име Енея. Тя буквално е вирус, пуснат в тялото на човечеството.
Кардинал Лурдъсами пристъпи напред. Лицето на огромния мъж бе зачервено и сериозно. Малките му очи блестяха. Гласът му прозвуча остро.